12 март 2010 г.

из ученическите ми архиви (4)

 -Какво става тогава?-


Моментите, в които сълзите не са на място, моментите, в които болката е по-силна от тях и не ти позволява да заплачеш.
Когато ти трябва само да намериш себе си и да подредиш света си, за да накараш душата ти да левитира.
Когато понякога имаш нужда просто да мълчиш и да се вслушаш в тишината, в думите и, в шепота и за нежност и самота...
Когато седиш сам със себе си, в компания на горяща свещ и мелодия... и се опитваш да се събереш в кожата си.
Цялата Вселена мълчи, сякаш усетила, че сам единствен Ти трябва да намериш отговора, който дириш.
Всичко е тихо, а точно тогава ти имаш нужда да чуеш нечий глас и да усетиш, че не си сам. Да изплува спомен, който да иска да те удави.
Да успееш да преглътнеш горчива глътка, но да се задавиш.
Да плачеш, но от радост.
Да ти се диша, а да не намираш кислород.
Да искаш да крещиш, а глас да липсва.
Да виждаш смисъла само в новото, чисто начало, на нов живот, в топлината на детските очи и мекотата на техните ръчички.
Да се чувстваш силен, от тяхната безпомощност.

Какво става тогава?

3 коментара:

  1. Толкова е чувствено ... Отново поздравления ...
    Колко се радвам , че попаднах само от една снимка на този красив блог ! Той ме докосва в дълбочина ...

    ОтговорИзтриване
  2. :)))))
    добре дошла :Р
    благодаря за комплиментите :)

    ОтговорИзтриване
  3. Добре заварила , както се казва :-)
    Наистина много дълбоко ме заплени , затова не можех да не пиша :-) Сякаш ... си влензла в мо ето сърце и си го прочела ...
    ;-) Ти , най - добре разбираш какво имам предвид :)

    ОтговорИзтриване