22 ноември 2009 г.

цитати

Въпрос : Някой хора казват, че са чели ваши книги по три пъти и пак не ги разбират. Какво бихте им казали за това?
Фокнър : Да ги прочетат четвърти.

В теливизионно интервю през 1984 водещата Джоан Ривъс смело и подигравателно казва на актрисата Джоан Колинс: "Вие сте имали много любовници. Интересно кой е най-добрият?" "Вашият мъж"-начукала й го Колинс.


"лично негово мнение, макар той да не го оповестява на всеослушание, е, че словото се е развило от песента, а песента е възникнала от нуждата да се запълни със звук огромната и пуста човешка душа."

из "позор", дж. м. кутси



"всичко в живота са спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме."

тенеси уилямс


"За да се разплете донякъде кълбото - за опит поне - е нужно просто да се дръпне конкретен конец." (В. Т.) 




Радослав Парушев, "Пътепис с предкласика"
"Копелета, тоя Бах е толкова як, че ако той е човек, то тогава аз не съм човек, а нещо много по-долно."



"Изпращам Ви два билета за първата постановка на новата ми пиеса, доведете и приятел... ако имате такъв"
Джордж Бърнард Шоу към Уинстън Чърчил

Отговор от Чърчил:
"Вероятно няма да мога да присъствам на първата, но ще дойда на втората... ако има такава."  

15 ноември 2009 г.

кулинарно творчество

Препоръчвам:


- чай от портокал
- мляко
- мед
- малко кафява захар

чай:млко=1:1;
мед по вкус;
=> божествено

13 ноември 2009 г.

6 ноември 2009 г.

Дуендето с Татяна Лолова


Преди време се бях пристрастила към Little Ashes и благодарение на него разбрах за съществуването на понятието duende.
Та сега просто няма начин да не изрекламирам и да  не отида в театър 199 да гледам  Duende + Татяна Лолова = очаквано добра комбинация :)

Отзивите са достатъчно красноречиви, за да ме убедеят, че изборът не е грешен:

„ТАТЯНА ЛОЛОВА доказва в своя спектакъл, че големите творци наистина знаят, че никакво истинско чувство не е възможно, ако няма дуенде. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, в който се постига едно истинско поетично откъсване от този свят”.
Светлана Панчева – в.”Дума”;



"Дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор – китарист ми каза: ”Дуендето не е в гърлото, то идва от петите. ”Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие. Тази “тайнствена сила, която всеки чувства, но никой мислител не е обяснил”, всъщност е духът на всичко земно...
Човек знае как да търси Бога било по грубите пътища на отшелника, било с изтънчеността на мистика. И дори когато ние трябва да възкликнем с гласа на Исайя: “Наистина ти си скрит, Господи”, всъщност Бог показва светлината на своя огън на тоя, който го търси. А когато търсим дуендето, няма карта, нито знания да ни помогнат. Всичко, което се знае за него, е, че то кара кръвта да пламва до болка, че то изчерпва, че то отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил, че скъсва с всички стилове...
Появяването на дуендето винаги предполага решителна промяна на всички форми. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, когато се постига едно истинско поетично откъсване от този свят..."
Ф. Г. Лорка

Моят татко, когато бях на....


Моят татко, когато бях на....


4 години: Моят татко може всичко.

5 години: Моят татко знае страшно много.

6 години: Моят татко е по-умен от твоя

8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.

10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста различни.

12 години: Е, естествено, моят татко не р...азбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.

14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!

21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.

25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.

30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.

35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.

40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.

50 години:
Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко
жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.

С любовта шега не бива!


Пердикан:
Сбогом, Камий! Върни се в манастира и когато слушаш отвратителните истории, които са те отровили,отговори това, което ще ти кажа: всички мъже са изменници, непостоянни, лъжци, бъбривци, лицемери, надменни и подли, чувствени и достойни за презрение; всички жени са коварни, лукави, тщеславни, любопитни и развратни: светът е бездънна помийна яма, където най-безобразни гадини пълзят и се мятат върху планини от кал, но на света има нещо свято и възвишено- това е връзката на две такива несъвършени,такива ужасни същества!В любовта често си мразен , често си нараняван, често си нещастен , но обичаш и когато застанеш на прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш:"Аз често страдах, понякога съм лъгал, но съм обичал, живял съм аз,а не някакво изкуствено същество, създадено от моето високомерие и от моята скука!"


Мариус Куркински:

Сбогом, любов! Не се научихме, не успяхме, не можахме да я задържим. Не сме достойни, не разбрахме как. Но ние обичахме. Сами постигнахме любовта. Човекът откри любовта, после Бог дойде да я докаже. Преживяхме любов, но защо умряхме за нея? Защо сме мъртви в любовта, която никога не отпада. В тази пиеса Алфред дьо Мюсе е жесток към своите герои. Той им дава любов само за няколко секунди. Само няколко секунди Пердикан и Камий живеят като влюбени на земята. После трябва да се разделят - заради смъртта на Розет, но най-вече заради самите себе си. Любовта е невъзможна заради самите влюбени. Връзката с времето на Мюсе е, че и в нашия свят миналото вече го няма, а бъдещето все още не е дошло. Сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича. Да, за секунда успява и това е последната жива надежда. Не се шегувай с тази последна надежда за любов. Не се шегувай с това, за което си създаден.


Препоръчвам: гледайте постановката!

Превод: ЕРМА ГЕЧЕВА
Постановка:
МАРИУС КУРКИНСКИ
Сценография и костюми: НИКОЛА ТОРОМАНОВ
Музикално оформление: МАРИУС КУРКИНСКИ
Участват: ЮЛИАН ВЕРГОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, ЙОСИФ ШАМЛИ, АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА, РЕНИ ВРАНГОВА, АНА ПАПАДОПУЛУ, ЗАХАРИ БАХАРОВ, ВАЛЕРИ ЙОРДАНОВ





5 ноември 2009 г.

Мадлен Алгафари на гости в "Денят е прекрасен"


Страхотна жена-жена мечта, жена дете... Човек, който умее да се цени и да се радва на живота....
Изпълваща с оптимизъм и надежди-това е тя-Мадлен Алгафари