13 март 2010 г.

Писмо 29.


Скъпа моя приятелко, 


   Казваш, че писмото ми посветено на любовта, ти е харесало, че ти е помогнало да си изясниш някои неща и че ти е трудно да осъзнаеш дали някой те обича, или само те желае, или се нуждае от теб...


   Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
   Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
   Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
   Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го изпуснеш заради това, което казва, че чувства?
   Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите 'много те обичам' е 'аз също чувствам, че много ме обичаш'.
   Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство.
   Всъщноар 'правя', 'показвам' и 'демонстрирам' са три съвсем различни неща.
   Преди да продължиш да четеш отдели няколко минути, за да си отговориш на следните въпроси:


      1. Какво означава 'показвам'? С каква цел ти показвам?
      
       2. Какво означава 'демонстрирам'? С каква цел ти демонстрирам?
  


  Сигурен съм, че си забелеязала следното:
   
    Когато 'показвам', правя така, че нещо да стане очевидно, за да можеш да го видиш.


    'Демонстрирането' от друга страна, е съвсем различно - това е действие, целящо да докаже нещо, така че ти да повярваш.


   Всичко това означава, че когато 'показвам', изхождам от мисълта, че ти не виждаш, а когато 'демонстирам' - от мисълта, че ти не вярваш.




(...)


Това мое убеждение е толкова силно, че когато се уловя в опит да показвам или да демонстрирам това, което съм или което чувствам, си давам сметка, че манипулирам, че не съм искрен със себе си, че влизам в условности и налагам условности. Накратко, когато показвам и демонстрирам, се чувствам смешен.


(...)


Антонио Поркия пие: "Ако аз съм аз, защото ти си ти, а ти си ти, защото аз съм аз, тогава нито аз съм аз, нито ти си ти. Но ако аз съм аз, защото аз съм аз, а ти си ти, защото ти си ти, тогава ти си ти и аз съм аз".


Хорхе Букай, " Писма до Клаудия"

1 коментар: