17 декември 2009 г.

Оскар Уайлд-предисловие на "Портретът на Дориан Грей"


Творец е онзи, който създава прекрасни неща.

Целта на изкуството е да разкрие себе си и да скрие твореца.

Критик е онзи, който може да предаде в друга форма или с нови средства своето впечатление от прекрасното.

Онези, които в прекрасното откриват грозотата, са покварени, без обаче а са обаятелни. Това е непростим недостатък.

Онези, които откриват прекрасен смисъл в прекрасните неща, са образовани. За тях все още има надежда.
Не съществува такова нещо като нравствена или безнравствена книга. Книгите са добре или зле написани. Това е.

Неприязънта на деветнайсети век към реализма наподобява яростта на Калибан, съзрял в огледалото собствения си образ.





....

12 декември 2009 г.

дзън дзън


"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен. Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго. ....всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество. И затова недей да питаш за кого бие камбаната - камбаната бие за теб!"

Success



Rajesh’s Winning Question to Donald J. Trump . . .
“When you are at the peak of success, how do you manage not to fall from there? What do you enjoy most, success or the journey to success?”
And the answer from Donald J. Trump . . .
“The two most important things to consider are focus and momentum. If you lose either one of them, it's hard to stay at the peak of your form. Safeguard them both and your chances for continued success are much greater.
“I am fortunate in that I enjoy the process as well as the finished result. I enjoy the daily work involved and so I find the journey interesting--but success is the goal. Winning is important to me, in a way it's like sports--playing the game is great but winning is even better.”

22 ноември 2009 г.

цитати

Въпрос : Някой хора казват, че са чели ваши книги по три пъти и пак не ги разбират. Какво бихте им казали за това?
Фокнър : Да ги прочетат четвърти.

В теливизионно интервю през 1984 водещата Джоан Ривъс смело и подигравателно казва на актрисата Джоан Колинс: "Вие сте имали много любовници. Интересно кой е най-добрият?" "Вашият мъж"-начукала й го Колинс.


"лично негово мнение, макар той да не го оповестява на всеослушание, е, че словото се е развило от песента, а песента е възникнала от нуждата да се запълни със звук огромната и пуста човешка душа."

из "позор", дж. м. кутси



"всичко в живота са спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме."

тенеси уилямс


"За да се разплете донякъде кълбото - за опит поне - е нужно просто да се дръпне конкретен конец." (В. Т.) 




Радослав Парушев, "Пътепис с предкласика"
"Копелета, тоя Бах е толкова як, че ако той е човек, то тогава аз не съм човек, а нещо много по-долно."



"Изпращам Ви два билета за първата постановка на новата ми пиеса, доведете и приятел... ако имате такъв"
Джордж Бърнард Шоу към Уинстън Чърчил

Отговор от Чърчил:
"Вероятно няма да мога да присъствам на първата, но ще дойда на втората... ако има такава."  

15 ноември 2009 г.

6 ноември 2009 г.

Дуендето с Татяна Лолова


Преди време се бях пристрастила към Little Ashes и благодарение на него разбрах за съществуването на понятието duende.
Та сега просто няма начин да не изрекламирам и да  не отида в театър 199 да гледам  Duende + Татяна Лолова = очаквано добра комбинация :)

Отзивите са достатъчно красноречиви, за да ме убедеят, че изборът не е грешен:

„ТАТЯНА ЛОЛОВА доказва в своя спектакъл, че големите творци наистина знаят, че никакво истинско чувство не е възможно, ако няма дуенде. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, в който се постига едно истинско поетично откъсване от този свят”.
Светлана Панчева – в.”Дума”;



"Дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор – китарист ми каза: ”Дуендето не е в гърлото, то идва от петите. ”Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие. Тази “тайнствена сила, която всеки чувства, но никой мислител не е обяснил”, всъщност е духът на всичко земно...
Човек знае как да търси Бога било по грубите пътища на отшелника, било с изтънчеността на мистика. И дори когато ние трябва да възкликнем с гласа на Исайя: “Наистина ти си скрит, Господи”, всъщност Бог показва светлината на своя огън на тоя, който го търси. А когато търсим дуендето, няма карта, нито знания да ни помогнат. Всичко, което се знае за него, е, че то кара кръвта да пламва до болка, че то изчерпва, че то отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил, че скъсва с всички стилове...
Появяването на дуендето винаги предполага решителна промяна на всички форми. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, когато се постига едно истинско поетично откъсване от този свят..."
Ф. Г. Лорка

Моят татко, когато бях на....


Моят татко, когато бях на....


4 години: Моят татко може всичко.

5 години: Моят татко знае страшно много.

6 години: Моят татко е по-умен от твоя

8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.

10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста различни.

12 години: Е, естествено, моят татко не р...азбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.

14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!

21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.

25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.

30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.

35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.

40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.

50 години:
Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко
жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.

С любовта шега не бива!


Пердикан:
Сбогом, Камий! Върни се в манастира и когато слушаш отвратителните истории, които са те отровили,отговори това, което ще ти кажа: всички мъже са изменници, непостоянни, лъжци, бъбривци, лицемери, надменни и подли, чувствени и достойни за презрение; всички жени са коварни, лукави, тщеславни, любопитни и развратни: светът е бездънна помийна яма, където най-безобразни гадини пълзят и се мятат върху планини от кал, но на света има нещо свято и възвишено- това е връзката на две такива несъвършени,такива ужасни същества!В любовта често си мразен , често си нараняван, често си нещастен , но обичаш и когато застанеш на прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш:"Аз често страдах, понякога съм лъгал, но съм обичал, живял съм аз,а не някакво изкуствено същество, създадено от моето високомерие и от моята скука!"


Мариус Куркински:

Сбогом, любов! Не се научихме, не успяхме, не можахме да я задържим. Не сме достойни, не разбрахме как. Но ние обичахме. Сами постигнахме любовта. Човекът откри любовта, после Бог дойде да я докаже. Преживяхме любов, но защо умряхме за нея? Защо сме мъртви в любовта, която никога не отпада. В тази пиеса Алфред дьо Мюсе е жесток към своите герои. Той им дава любов само за няколко секунди. Само няколко секунди Пердикан и Камий живеят като влюбени на земята. После трябва да се разделят - заради смъртта на Розет, но най-вече заради самите себе си. Любовта е невъзможна заради самите влюбени. Връзката с времето на Мюсе е, че и в нашия свят миналото вече го няма, а бъдещето все още не е дошло. Сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича. Да, за секунда успява и това е последната жива надежда. Не се шегувай с тази последна надежда за любов. Не се шегувай с това, за което си създаден.


Препоръчвам: гледайте постановката!

Превод: ЕРМА ГЕЧЕВА
Постановка:
МАРИУС КУРКИНСКИ
Сценография и костюми: НИКОЛА ТОРОМАНОВ
Музикално оформление: МАРИУС КУРКИНСКИ
Участват: ЮЛИАН ВЕРГОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, ЙОСИФ ШАМЛИ, АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА, РЕНИ ВРАНГОВА, АНА ПАПАДОПУЛУ, ЗАХАРИ БАХАРОВ, ВАЛЕРИ ЙОРДАНОВ





5 ноември 2009 г.