31 януари 2010 г.

Миро и Дориан Грей

Оскар Уайлд е известен със сентенциите си, а начинът, по който един човек тълкува думите на друг, са показател за самия него. Вижте как Миро нарисува и разбра думите на великия англичанин Уайлд... в друго време, в друг свят!

  
”Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него.”
Ще ви отговоря с друг цитат на Оскар Уайлд: ”Днес написах поема, реших да я редактирам. Махнах една запетайка. Половин час по-късно я върнах обратно!”. Той е противоречив, има хора, които говорят, за да говорят, изказват интересни неща, защото искат да са интересни. Оскар Уайлд е бил от този тип хора – те живеят, оглеждайки се в собствените си думи. 


”Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба. Изкуството е напълно безсмислено.”
Така е. Изкуството съществува там, където са задоволени първичните инстинкти, където няма нищета. Мога да направя един паралел с първите години на преход в България, когато процъфтя най-грозната проява на първобитност и изкристализира под формата на ”чалга”. Попфолкът сега е изключително култивиран вариант на онова, което беше. Иначе, изкуството наистина е безполезно, с едно изключение – то е много полезно за този, който го създава, защото той влага в него самия себе си. Бих сравнил творчеството с песъчинката в мидата. Влиза песъчинка, стои в душата на твореца и най-накрая излиза перла.

 ”Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.”
Физичните закони опровергават Оскар Уайлд. Всяко действие в природата си има противодействие. 


”Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност.”
Мойсей видя горещия храст и оттам се чу: ”Мойсей?”. Той каза: ”Да, Господи?”. Мойсей попита: ”Кой си ти?” и Господ му отговори: ”Аз съм, който Съм!”. Самоизява!


”Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от Бога, който всъщност е тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят.”
За съжаление, склонен съм да се съглася. Страхът от обществото е основателен страх. Обществото създава закони и те трябва да бъдат спазвани. Ако кажа, че не изпитвам страх от него, ще излъжа. Ако кажа, че се страхувам – също! Избрал съм среден вариант, при който правя всичко, което искам, стига то да не наранява околните, и не давам на никого да изкаже твърдо мнение относно моя личен живот. Не, защото се притеснявам, а защото това е моят, личният ми живот! Моето местенце!



”Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним.” 
Не съм съгласен. На Оскар Уайлд ще противопостява Жоро Кушвалиев, който казва: ”Как стана така, че всички животински неща днес наричаме човещина?!”. 


”Опитът няма никаква стойност. Това е само названието, което хората дават на своите грешки.”
Опитът има стойност, но това наистина са хорските грешки. Истината е, че имаме само 80–100 години на тази земя и няма защо да се ядосваме кой знае колко много. Правиш грешка, ставаш, изтупваш си краката и продължаваш напред. Това е! 


“В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.”
Ужасява ме американският начин на живот, където хората слугуват на вещите. Най-хубавите неща са духовните. 


”Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб, и то е да не говорят за теб.”
Оскар Уайлд е бил бизнес. Работата му е била да бъде себе си. Бил е изключително остроумен, но истината не е в неговите афоризми, а в приказките му. Там е изливал душата си. Това е празнодумство на човек, който само е ходил от коктейл на коктейл. 

”Единствената разлика между прищявката и вечната любов е, че прищявката продължава по-дълго, защото жените казват ”Завинаги”.
Песента ми с Анелия се казва ”Завинаги”! Тази думичка не ме плаши, защото нямам страх от обвързване. Отговорностите, разбира се, ако може, да са по-малко. И да не включват изхвърлянето на боклука. Това на шега. Няма нищо по-хубаво от това да кажеш на някого ”завинаги”, защото това ”завинаги” може да бъде наистина. 


”Мъжете се женят от скука, а жените от любопитство. И едните, и другите накрая остават разочаровани.”
Най-разочарован накрая, мисля, че е останал самият Уайлд. Преди да завърши живота си, той е бил в затвора за хомосексуализъм. Това са огорчените думи на човек, който не е успял да създаде истинска връзка и не е бил одобрен от обществото. Аз познавам много щастливи семейства. Вярвам в това, че семейството е основната единица на обществото. 

”Кой е беден, ако е обичан?”
Нищетата убива всичко, включително и любовта.


”Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.”
Напротив. Човек си плаща понякога по два пъти. Ще ви дам пример с наркотиците – плащате си и, за да си ги купите, плащате със здравето си, плащате и с това, че след това трябва да живеете със спомена. 


”Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.”
Някои не са съвсем в калта. Има хора, които си пазят дрехите чисти. Аз непрекъснато гледам към звездите. 


”Да обичаш значи да надминеш себе си.”
Да обичаш значи да си по-добра версия на самия себе си.





цялото интервю: тук

светът е мой :P

28 януари 2010 г.

Началото на "Писма до Клаудия" започва!!! Старт!

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз;
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.

Фриц Пърлс

27 януари 2010 г.

жажда

Жаден си да знаеш,
жаден си да растеш,
жаден да осмислиш всичко
и да полетиш…
И днес може би
аз съм гърда,
от която пиеш мляко
и засищаш глада…
Чудесно е, че днес
аз съм тази гърда.
Но не забравяй:
утолява жаждата ти не тя…
А млякото!

Хорхе Букай

себеотричане


Бях там от първия миг,
в адреналина,
който кръжеше във вените на родителите ти,
когато се любеха и те зачеваха,
а после във флуида,
с който майка ти бомбардираше малкото
ти сърчице,
когато беше едно паразитче.
Стигнах до теб още преди до проговориш,
преди дори да започнеш да разбираш
какво ти казват другите.
Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
да правиш първите крачки
пред веселите,насмешливи погледи на всички.
Когато беше беззащитен,в опасност,
когато беше уязвим и имаше нужда.
Появих се в живота ти,
ръка за ръка с вълшебната мисъл,
редом….
със суеверията и клетвите,
с фетишите и амулетите…
с добрите обноски,навиците и традициите….
с твоите учители,братя и приятели…
Преди още да знаеш,че ме има,
разделих душата ти за света на светлината и
за този на мрака.
Единият-на доброто,а другият-на това,
което не е добро.
Донесох ти чувството за срам,
посочих ти всички твои недъзи,
грозното,
глупавото,
неприятното.
И когато ти прошепнах за пръв път,
че нещо в теб не е наред,
ти закачих етикета на „различен”.
Има ме още преди съвестта,
преди вината
и морала,
от дълбините на времето,
откак Адам се засрами от тялото си,
като видя,че е голо….
и се покри!
Аз съм нечаканият,
нежеланият гост,
но съм и този,
който идва пръв и си тръгва последен.
С времето набрах сили,
слушайки съветите на близките ти
как се успява в живота.
Следвах догмите на твоята вяра,
които ти казват какво трябва и
не трябва да правиш,
за да те приемат в лоното Божие.
Изстрадах жестокия присмех
на другарите ти в училище,
които се подиграваха с теб в трудни моменти.
Понасях униженията от шефовете ти.
Гледах грозния ти образ в огледалото
и после го сравнявах с лицата на „известните”,
онези по телевизията.
И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел…
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.
Цели поколения мъже и жени
ме подкрепят.
Не можеш да избягаш от мен.
Болката,която ти причинявам,е нетърпима
и за да я понесеш,
трябва да ме предадеш на децата си,
а те-на своите,
во веки веков.
За да помогна на теб и на потомството ти,
ще сложа маската на перфекционизма,
на високите идеали,
на самокритиката,
на патриотизма,
на морала,
на добрите обноски
и самоконтрола.
Болката,която ти причинявам,
е толкова силна,
че ще искаш да се отречеш от мен
и затова
ще се мъчиш да ме скриеш
зад измислени образи,
зад дрогата,
зад борбата за пари,
зад неврозите ти,
зад обърканата ти сексуалност.
Но каквото и да правиш,
където и да идеш,
аз ще съм с теб,
винаги с теб.
Защото пътувам с теб
и денем,и нощем,
без отдих,
без граници.
Аз съм причина за всяка зависимост
и за чувство за собственост,
за усилията
и за липсата на морал,
за страха,
за насилието,
за престъпленията
и за лудостта.
Научих те да се страхуваш да не бъдеш
отхвърлен
и обрекох живота ти на този страх.
От мен зависи да продължиш да бъдеш
този търсен,желан,
харесван,учтив и приятен човек,
който си днес за другите.
От мен зависи ,
защото аз съм сандъкът,в който скри
най-отвратителните,
смехотворни и
нежелани за теб неща.
Благодарение на мен
свикна да се примиряваш
с всичко,което животът ти поднася,
защото в крайна сметка
всичко,което преживяваш,е повече
от онова,което смяташ,че заслужаваш.
Досети се,нали?
Аз съм чувството ,което те кара да се
отричаш от себе си.

АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
Спомни си нашата история…
Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:
АЗ СЪМ!
Когато,засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл:
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…



------
разликата в това да искаш да се промениш, да виждаш грозното в себе си, да го приемаш, да го приемаш и да искаш да го промениш, да се отричаш...
къде е разликата?
:)


26 януари 2010 г.

небе



изпълващ
вдъхновяващ
шамаросващ

[download]

lies lies lies


жената на слепеца

- Защото на първо място трябва да се пребориш със страха.
- Кой страх?
- Страхът от истината. Някой ден ще ти разкажа приказката за магазинчето на истината.
- А защо не днес?
- Защото днес е ден за друга приказка...


В едно село живеел мъж с рядка болест на очите. 
През последните трийсет години от живота си той бил сляп.
Веднъж в селото дошъл прочут лекар, при когото отишъл за съвет.
Лекарят го уверил, че ако оперира мъжа, може да се му върне зрението.

Но жената на слепеца( която се чувствала стара и грозна) не се съгласила...



"Нека ти разкажа", Хорхе Букай

design

 






25 януари 2010 г.

Цитати от "Нека ти разкажа"




свободният човек, който познава себе си,
е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво,
когато дава и когато получава.

ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш.
те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със себе си.

нищо свястно не може да се постигне с усилие.

бях прекарал голяма част от живота си,
търсейки някой друг да ми каже какво е добро и какво лошо.
търсех да видя себе си в погледа на другите.
търсех вън да от себе си това, което всъщност винаги е било в мен.
под собствената ми кухня.

съкровището е в мен самия, че винаги е било тук
и че не мога да го изгубя.

когато придобием нещо и станем зависими от това нещо,
кой кого притежава?

живеенето, а не правенето на планове.
това да бъдеш, а не да притежаваш.
на настоящето, а не на миналото, и на бъдещето.


крилете са, за да летиш,
за да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле,
за да полетиш трябва си готов да рискуваш.

колко пъти аз и други като мен не смеем да направим нещо,
защото смятаме, че няма смисъл да опитваме
и че нищо не може да се промени.

не зависи от другите.
когато осъзнаеш зависимостта си от чуждото мнение,
живееш треперейки да не би да бъдеш отхърлен от другите,
от които си се научил да се страхуваш.


Хорхе Букай - Приказка за слона

-Не мога–казах му. -Не мога!
-Сигурен ли си?- попита ме той.
-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
-Нека ти разкажа…..
И без да чака отговор, започна да разказава:
„Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дъряо от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква закадка.Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.Тогава зададох съвсем ясно въпроса :-“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само, когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:-„Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.”Затворих очи и си представиш беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал за винаги.Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….”

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.
Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.
Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….Цялата си душа!

Хорхе Букай - Искам


Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш
вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме
обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш
твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се
нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които
най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш
да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ
на мен…
Безусловно.
    Хорхе Букаи

"Спрете да дарявате пари за институциите за деца. Това ни купува правото да забравяме."


TEDxBG 2010: Iva Boneva from TEDxBG on Vimeo.