Добро утро !

Проститутка, ама Майка ти ли е..? Жена ти ли е..? Сестра ти ли е…

Катаджия спира пиян шофьор.
Катаджията (К): Ела тук да духнеш на апаратчето… Пиян си! Ще ти пиша акт.
Шофьорът (Ш): Ама моля ви се, господин полицай! Не ми пишете акт.
К: Добре. Ще ти задам една гатанка и ако ми отговориш-няма да ти пиша акт… В тъмното по магистралата – две светлини. Що е то?
Ш: Кола.
К: Кола, ама БМВ ли е..? Фолксваген ли е..? Има ли аптечка, няма ли?
Ш: …Моля ви се! Не ми пишете акт.
К: Добре. Ще задам друга гатанка и ако не отговориш – ще ти пиша акт… В тъмното по магистралата една светлина. Що е то?
Ш: Еми мотор.
К: Мотор, ама Сузуки ли е..? Кавазаки ли е..? Има ли каска, няма ли?
Ш: Добре. Пишете ми акта! Ама като сте такъв любител на гатанките нека и аз да ви задам една!
К: Ми добре. Задайте ми я!
Ш: В тъмното по магистралата червени лачени ботуши с прашка и суиен. Що е то?
К: Еми проститутка.
Ш: Проститутка, ама Майка ти ли е..? Жена ти ли е..? Сестра ти ли е…

Писмо 29.

Скъпа моя приятелко, 


   Казваш, че писмото ми посветено на любовта, ти е харесало, че ти е помогнало да си изясниш някои неща и че ти е трудно да осъзнаеш дали някой те обича, или само те желае, или се нуждае от теб...


   Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
   Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
   Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
   Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го изпуснеш заради това, което казва, че чувства?
   Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите 'много те обичам' е 'аз също чувствам, че много ме обичаш'.
   Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство.
   Всъщноар 'правя', 'показвам' и 'демонстрирам' са три съвсем различни неща.
   Преди да продължиш да четеш отдели няколко минути, за да си отговориш на следните въпроси:


      1. Какво означава 'показвам'? С каква цел ти показвам?
      
       2. Какво означава 'демонстрирам'? С каква цел ти демонстрирам?
  


  Сигурен съм, че си забелеязала следното:
   
    Когато 'показвам', правя така, че нещо да стане очевидно, за да можеш да го видиш.


    'Демонстрирането' от друга страна, е съвсем различно - това е действие, целящо да докаже нещо, така че ти да повярваш.


   Всичко това означава, че когато 'показвам', изхождам от мисълта, че ти не виждаш, а когато 'демонстирам' - от мисълта, че ти не вярваш.




(...)


Това мое убеждение е толкова силно, че когато се уловя в опит да показвам или да демонстрирам това, което съм или което чувствам, си давам сметка, че манипулирам, че не съм искрен със себе си, че влизам в условности и налагам условности. Накратко, когато показвам и демонстрирам, се чувствам смешен.


(...)


Антонио Поркия пие: "Ако аз съм аз, защото ти си ти, а ти си ти, защото аз съм аз, тогава нито аз съм аз, нито ти си ти. Но ако аз съм аз, защото аз съм аз, а ти си ти, защото ти си ти, тогава ти си ти и аз съм аз".


Хорхе Букай, " Писма до Клаудия"

Google през 2084 :D

"Нокиа" патентова първия самозареждащ се телефон

източник


Батерия на мобилния телефон, която свършва точно когато най-много ви трябва или още по-лошо - по средата на важен разговор, е едно от най-досадните неудобства.

"Нокиа" изглежда е намерила решение, защото лондонският "Таймс" съобщава, че е видял молба на компанията до патентното ведомство на САЩ със съответната разработка.

Става дума да използване чрез пиезоелектрически кристали на кинетичната енергия, която се създава, когато човек се движи. Същият принцип е познат на масовата публика от запалването на някои джобни запалки или на газовите котлони.


повече - от източника

из ученическите ми архиви (6)

- Приятели -

Опитаха да ме направят тяхно подобие

Повечето от тях искаха да загладят острите ръбове на душата ми, за да спрат да ги пробождат.

Да ми помогнат да се избавя от пороците си, карайки ме да опороча единствения си принцип - да бъда себе си.

Предпочитаха да не ги дарявам със собственото си Аз, а да играя по сценарии, които да пишат те.

Мислеха, че душата ми е пластелин, от който могат да моделират клишета с мръсните си ръце.

Искаха да прекършат крилете ми, за да ме предпазят от болката на неуспешния полет.

Убеждаваха ме в безброй лъжи и искаха да ме превърнат в такава.

Съветваха ме да забравя миналото, но без него няма да знам коя съм.

Това бяхте вие, фалшиви мои приятели!
...

из ученическите ми архиви (5)

-Сгрешена дума-

Изгоних те от живота си.
С времето ще си ставаме все по-далечни, ще позабравим един за друг.

Сега си като сгрешена дума, изтрита с гума. Няма те уж върху листа, но си личи, че си бил там. Бил си написан с такава сила, че за да те заличи гумата, е трябвало да търкам толкова, че има петно изтъняло, протрито...

"Сгрешеното" е заличено, но си личи, че го е имало. И сега ще е там, ще напомня за себе си, при всяко разлистване на листовете, старите бели листове на тетрадка, пропити с болката на моята душа.
Ще седи там докато не мине време и не се появи нужда от смяна на тетрадката с нова...

Тогава старата... ще я оставя на лавицата, да се посипе с прах и да изчезне...

из ученическите ми архиви (4)

 -Какво става тогава?-

Моментите, в които сълзите не са на място, моментите, в които болката е по-силна от тях и не ти позволява да заплачеш.
Когато ти трябва само да намериш себе си и да подредиш света си, за да накараш душата ти да левитира.
Когато понякога имаш нужда просто да мълчиш и да се вслушаш в тишината, в думите и, в шепота и за нежност и самота...
Когато седиш сам със себе си, в компания на горяща свещ и мелодия... и се опитваш да се събереш в кожата си.
Цялата Вселена мълчи, сякаш усетила, че сам единствен Ти трябва да намериш отговора, който дириш.
Всичко е тихо, а точно тогава ти имаш нужда да чуеш нечий глас и да усетиш, че не си сам. Да изплува спомен, който да иска да те удави.
Да успееш да преглътнеш горчива глътка, но да се задавиш.
Да плачеш, но от радост.
Да ти се диша, а да не намираш кислород.
Да искаш да крещиш, а глас да липсва.
Да виждаш смисъла само в новото, чисто начало, на нов живот, в топлината на детските очи и мекотата на техните ръчички.
Да се чувстваш силен, от тяхната безпомощност.

Какво става тогава?

из ученическите ми архиви (3)

-После-

После ще съм друга!
Несмирена, осквернена, зла
убидена и победена
от коварността на любовта.

После ще съм сляпа и за тебе,
убиецо, на всичката невинност в мен.
И мразена, сломена, примирена
на болката на самотата в плен.

После... но сега съм още тази, дето те бленува
подигравяй се, тъпчи я ден след ден!
Тя още те обича, но защо ли?
Навярно, че усмивката и заличаваш всеки ден.

После... но сега съм друга
Пий от мене капката останала една
пий я и дави ме в нея-
едната ми сълза,
спасила се от безчувствеността.

Тогава бях такава-млада, мила
а после - давеща се във тъга.
Намразих те, но вече нямам сила...
в сърцето си любов да приютя.

 

из ученическите ми архиви (2)

-Любовта с вкус на кафе-

Опитвам се да обясня на хората какво чувствам, но как да го направя след като Любовта е карала всеки от нас да изпитва различни чувства. При някой от нас тя е предивиквала оптимизъм, вяра в доброто у другите, стигаща до детска наивност, ревност; други е наранявала жестоко - карала ги е да мечтаят, а след това е разбивала вечтите им, както вълнломът прави с вълните, превръщайки ги в бяла морска пяна – мехурчета изпълнени с въздух, които след като се пукнат не остава нищо от тях освен спомена за красотата им.
Е, за мен Любовта е с вкус на кафе!!! В самото начало, когато отпиваме от вълшебната напитка, се зареждаме с енергия за предстоящия ден, ободряваме се и се разсъняваме, отърсвайки се от кошмарите сънувани през ноща. Нима и с Любовта не е така??? Не забравяме ли проблемите от сивото ежедневие, не си ли даваме едно ново начало, вярвайки, че този път всичко ще е прекрасно, така, както си го представяме и красивото няма да свърши.
Казват, че в кафето се съдържа вещество, което действа като наркотик за мозъка ни и ние се пристрастяваме към него. И така липсата му ни кара да се чувстваме нервни и сякаш нещо ни липсва и не е на ред. А какво изпитваме, когато сме истински влюбени и не видим любимия през деня, не го целунем, не си кажем хиляди мили думи? Чувстваме се неестествено, сякаш има една дупка в ежедневието ни. Това е така, защото влюбвайки се, ние сме се пристрастили към този човек и го искаме за себе си и го желаем единствено за нас.
Мислейки за любимия, ние изпитваме същата наслада, както когато усетим аромата на кафето. Изпълваме се с приятно топло чувство, каращо ни да отпиваме глътка по глътка и да искаме още и още докато не изпием толкова ,че тялото ни да се разтрепери така, както при първата ни целувка с любимия.
И все пак, колкото и захар да слагаме в него, колкото и хубави и сладки моменти да имаме, горчивият вкус винаги остава, за да ни напомня, че не всичко е перфектно, вкус, който понякога и да не ни харесва, е именно това, което кара кафето да има уникален вкус. Защото, именно, горчивите мигове в любовта ни карат да оценяваме красотата и щастието и да им се радваме сякаш е за първи и последен път. А добавките са тези, които могат да унищожат уникалността му характерните му вкусови качества. Това как, какво и колко ще вложим в любовта зависи от нас – дали ще е влияем от чужди съвети и мнения, които често имат отрицателно влияние, зависи само от нас Но все пак, не трябва да забравяме, че всичко, което се прави под влияние на това, което диктува сърцето, е правилно и ние трябва да му се доверяваме, защото най – лошото нещо, с което може да навредим на самите себе си, е да таим онова, което изпитваме дълбоко в себе си.
Ние не трябва да забравяме, че най–вкусно е кафето направено от самите нас, защото ние самите познаваме това, което харесваме. И че ако животът е едно кафе, то най–важното е как ще го изпием - дали така, както на нас ни се иска или, подражавайки на разни модели, защото всеки от нас е уникаен по начина, по който обича.

из ученическите ми архиви (1)

И когато човек се разрови из личните архиви излизат ей такива ученически творения:

- Обувките и любовта -





Да речем, че си купуваш обувки. Нови, лъскави, страхотни... впечатлена си от външния им вид и затова ги взимаш... пробваш ги за минута и уж са удобни... Минава време, вървиш дни наред с тях и по някое време усещаш, че се образува мазол, неочаквано... нали уж в магазина бяха тооооолкова удобни... Слагаш лепенка, обаче нямаш други и въпреки, че те наболява малко, все пак си ги носиш.... След време мазолът минава, мястото там загрубява и престава да те боли... след още време и обувките се късат.
Следващ нов чифт обувки... Нови мазоли, на нови места...

Е, с любовта не е ли нещо такова? Осъзнаваш, че я има, когато започне да те боли, когато видиш, че не всичко е само хубаво, че трябва да изтраеш малко лошо, за да продължиш да се радваш на обувките... После се появява нова любов, която засяга нова, друга различна част от чувствата, защото онези, върху които е бил мазола, са се калили...



И кой е казал, че Любовта трябва винаги да ти е удобна? Има различни обувки, подходящи за различни пътища... Сам си правиш избора да поемеш риска да идеш на планина с токчета, само защото наистина искаш да си с определените обувки... сам си носиш и последствията, и емоциите.

как техниката завладя нашите сърца...

 X: http://laptop.bg/#/laptop/SONY/VAIO-F/SONY_VAIO_F__VPCF11M1E_H_CEM
 X: ето това е лаптопа
 X: ако имах парите бих си го взел на момента
 Y: (chuckle)
 X: ще си сваля снимки
 X: и ще лъскам на него
 Y: xaxaxaxxa
 Y: ще нараниш текущия ти лаптоп
 Y: ако в него има снимки на любовника ти
 Y: :D
 X: :D
 X: ем :S
 Y: bad boy
 X: просто не е във форма
 Y: :D
 X: започваме да гледаме филм
 X: заспива на масата
 X: :D
 Y: xaxaxaxa
 Y: може би трябва да идете в контрол панела
 Y: и да си поговрите :D

опитвам се да ти го подаря - цялото небе

Spring in Paris