16 юни 2010 г.

Да възпитаме любов към книгата

Малките деца лесно се идентифицират с героите от приказките. Те много обичат да слушат за мечето, дето не искало да седне на гърнето или за зайчето, изгубило се в магазина. Историята им се струва още по-смешна, ако героят е с име подобно на тяхното и мнозо прилича на тях самите. Затова не се страхувайте да измисляте. Ако не сте в състояние да съчините цяла приказка, използвайте някоя като канава и бродирайте свободно върху нея. Колкото приказката е по-персонализирана, толкова повече ще я хареса. Възползвайте се от този етап в развитието на детето, защото ще дойде време, когато всяка вечер ще иска да му четете или разказвате една и съща приказка, с едни и същи думи.

Ще улесните лягането, ако завършите приказката с подобни думи: “Приключението толкова изморило Мечо (Зайо, Вълчо и пр.), че той с удоволствие се мушнал в мекото си креватче.”

[още? -> от източника]

Няма коментари:

Публикуване на коментар