Опитвам се да обясня на хората какво чувствам, но как да го направя след като Любовта е карала всеки от нас да изпитва различни чувства. При някой от нас тя е предивиквала оптимизъм, вяра в доброто у другите, стигаща до детска наивност, ревност; други е наранявала жестоко - карала ги е да мечтаят, а след това е разбивала вечтите им, както вълнломът прави с вълните, превръщайки ги в бяла морска пяна – мехурчета изпълнени с въздух, които след като се пукнат не остава нищо от тях освен спомена за красотата им.
Е, за мен Любовта е с вкус на кафе!!! В самото начало, когато отпиваме от вълшебната напитка, се зареждаме с енергия за предстоящия ден, ободряваме се и се разсъняваме, отърсвайки се от кошмарите сънувани през ноща. Нима и с Любовта не е така??? Не забравяме ли проблемите от сивото ежедневие, не си ли даваме едно ново начало, вярвайки, че този път всичко ще е прекрасно, така, както си го представяме и красивото няма да свърши.
Казват, че в кафето се съдържа вещество, което действа като наркотик за мозъка ни и ние се пристрастяваме към него. И така липсата му ни кара да се чувстваме нервни и сякаш нещо ни липсва и не е на ред. А какво изпитваме, когато сме истински влюбени и не видим любимия през деня, не го целунем, не си кажем хиляди мили думи? Чувстваме се неестествено, сякаш има една дупка в ежедневието ни. Това е така, защото влюбвайки се, ние сме се пристрастили към този човек и го искаме за себе си и го желаем единствено за нас.
Мислейки за любимия, ние изпитваме същата наслада, както когато усетим аромата на кафето. Изпълваме се с приятно топло чувство, каращо ни да отпиваме глътка по глътка и да искаме още и още докато не изпием толкова ,че тялото ни да се разтрепери така, както при първата ни целувка с любимия.
И все пак, колкото и захар да слагаме в него, колкото и хубави и сладки моменти да имаме, горчивият вкус винаги остава, за да ни напомня, че не всичко е перфектно, вкус, който понякога и да не ни харесва, е именно това, което кара кафето да има уникален вкус. Защото, именно, горчивите мигове в любовта ни карат да оценяваме красотата и щастието и да им се радваме сякаш е за първи и последен път. А добавките са тези, които могат да унищожат уникалността му характерните му вкусови качества. Това как, какво и колко ще вложим в любовта зависи от нас – дали ще е влияем от чужди съвети и мнения, които често имат отрицателно влияние, зависи само от нас Но все пак, не трябва да забравяме, че всичко, което се прави под влияние на това, което диктува сърцето, е правилно и ние трябва да му се доверяваме, защото най – лошото нещо, с което може да навредим на самите себе си, е да таим онова, което изпитваме дълбоко в себе си.
Ние не трябва да забравяме, че най–вкусно е кафето направено от самите нас, защото ние самите познаваме това, което харесваме. И че ако животът е едно кафе, то най–важното е как ще го изпием - дали така, както на нас ни се иска или, подражавайки на разни модели, защото всеки от нас е уникаен по начина, по който обича.
Е, за мен Любовта е с вкус на кафе!!! В самото начало, когато отпиваме от вълшебната напитка, се зареждаме с енергия за предстоящия ден, ободряваме се и се разсъняваме, отърсвайки се от кошмарите сънувани през ноща. Нима и с Любовта не е така??? Не забравяме ли проблемите от сивото ежедневие, не си ли даваме едно ново начало, вярвайки, че този път всичко ще е прекрасно, така, както си го представяме и красивото няма да свърши.
Казват, че в кафето се съдържа вещество, което действа като наркотик за мозъка ни и ние се пристрастяваме към него. И така липсата му ни кара да се чувстваме нервни и сякаш нещо ни липсва и не е на ред. А какво изпитваме, когато сме истински влюбени и не видим любимия през деня, не го целунем, не си кажем хиляди мили думи? Чувстваме се неестествено, сякаш има една дупка в ежедневието ни. Това е така, защото влюбвайки се, ние сме се пристрастили към този човек и го искаме за себе си и го желаем единствено за нас.
Мислейки за любимия, ние изпитваме същата наслада, както когато усетим аромата на кафето. Изпълваме се с приятно топло чувство, каращо ни да отпиваме глътка по глътка и да искаме още и още докато не изпием толкова ,че тялото ни да се разтрепери така, както при първата ни целувка с любимия.
И все пак, колкото и захар да слагаме в него, колкото и хубави и сладки моменти да имаме, горчивият вкус винаги остава, за да ни напомня, че не всичко е перфектно, вкус, който понякога и да не ни харесва, е именно това, което кара кафето да има уникален вкус. Защото, именно, горчивите мигове в любовта ни карат да оценяваме красотата и щастието и да им се радваме сякаш е за първи и последен път. А добавките са тези, които могат да унищожат уникалността му характерните му вкусови качества. Това как, какво и колко ще вложим в любовта зависи от нас – дали ще е влияем от чужди съвети и мнения, които често имат отрицателно влияние, зависи само от нас Но все пак, не трябва да забравяме, че всичко, което се прави под влияние на това, което диктува сърцето, е правилно и ние трябва да му се доверяваме, защото най – лошото нещо, с което може да навредим на самите себе си, е да таим онова, което изпитваме дълбоко в себе си.
Ние не трябва да забравяме, че най–вкусно е кафето направено от самите нас, защото ние самите познаваме това, което харесваме. И че ако животът е едно кафе, то най–важното е как ще го изпием - дали така, както на нас ни се иска или, подражавайки на разни модели, защото всеки от нас е уникаен по начина, по който обича.
