Дуендето с Татяна Лолова

Преди време се бях пристрастила към Little Ashes и благодарение на него разбрах за съществуването на понятието duende.
Та сега просто няма начин да не изрекламирам и да  не отида в театър 199 да гледам  Duende + Татяна Лолова = очаквано добра комбинация :)

Отзивите са достатъчно красноречиви, за да ме убедеят, че изборът не е грешен:

„ТАТЯНА ЛОЛОВА доказва в своя спектакъл, че големите творци наистина знаят, че никакво истинско чувство не е възможно, ако няма дуенде. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, в който се постига едно истинско поетично откъсване от този свят”.
Светлана Панчева – в.”Дума”;

"Дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор – китарист ми каза: ”Дуендето не е в гърлото, то идва от петите. ”Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие. Тази “тайнствена сила, която всеки чувства, но никой мислител не е обяснил”, всъщност е духът на всичко земно...
Човек знае как да търси Бога било по грубите пътища на отшелника, било с изтънчеността на мистика. И дори когато ние трябва да възкликнем с гласа на Исайя: “Наистина ти си скрит, Господи”, всъщност Бог показва светлината на своя огън на тоя, който го търси. А когато търсим дуендето, няма карта, нито знания да ни помогнат. Всичко, което се знае за него, е, че то кара кръвта да пламва до болка, че то изчерпва, че то отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил, че скъсва с всички стилове...
Появяването на дуендето винаги предполага решителна промяна на всички форми. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, когато се постига едно истинско поетично откъсване от този свят..."
Ф. Г. Лорка

Моят татко, когато бях на....

Моят татко, когато бях на....


4 години: Моят татко може всичко.

5 години: Моят татко знае страшно много.

6 години: Моят татко е по-умен от твоя

8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.

10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста различни.

12 години: Е, естествено, моят татко не р...азбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.

14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!

21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.

25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.

30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.

35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.

40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.

50 години:
Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко
жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.