Зеленият път

Бегло ми мина през ум, че приличат повече на брат и сестра, отколкото на съпрузи - той беше наследил ума, тя красотата, но и двамата по нещо си приличаха, наследственост, от която не може да се избяга. По-късно, когато се прибрах вкъщи, разбрах, че изобщо не са си приличали - причината, поради която ми се бе сторило така, се криеше в последиците от стреса и скръбта, изписани по лицата им. Странно, как болката оставя отпечатъка си върху нас и ни кара да изглеждаме като едно семейство.

~ Стивън Кинг
"Зеленият път"

Български хроники - Стефан Цанев

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, 

а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; 

от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка;

а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме...

Стефан Цанев


Горещо препоръчвам книгите! :)

хан Омуртаг

Човек и добре да живее,
умира и друг се ражда.
И нека роденият последен,
като види тези писмена,
да си спомня за оногова,
който ги е направил.
А името му е Омуртаг, велик хан.
Дано Бог го удостои
да преживее сто години.

Четенето...

Напоследък преоткривам сладостта от четенето.

Намирам покоят в него.

Четенето омиротворява, смирява, успокоява умът.

Съживява светове - невиждани, девствени и недокосвани, чакащи ни измежду страниците...

Да ги изпием с очи!

Животът не е в книгите и макар според Далчев книгите да ни отдалечават от живия живот и консумирането му ("и аз изгубих зарад книгите живота и света"), то със сигурност понякога имаме нужда от точно това - да потънем в неизвестния и непознат чужд свят, да забравим за нашия макар и за няколко страници време, да си откраднем нещичко за топло в душите.

Още от албума със снимки може да видите тук

Кун Петерс - "Голям европейски роман"

Дали сексът все още е в пирамидата на Маслоу? Не ми се вярва. "Секс" не е точната дума. По-скоро е абстрактен копнеж, който се изразява в нощно мятане и терзания, обикновено безсъние, и изведнъж като че ли се събуждаш с насекомо, което оставя у теб ангел, като нож в жертва. Той те превзема със сила, връхлита те. В копнежите си съм безтегловно куче.

"Принцът" - Николо Макиавели

"... няма нищо по-трудно, нито с по-съмнителен успех и по-опасно за предприемане, отколкото това да прокараш нов ред на нещата. Защото реформаторът прави свои врагове всички, които се възползват от стария ред и хладни поддръжници от всички, които биха се възползвали от новия ред..."

Николо Макиавели
"Принцът"

Яж, моли се и обичай

"В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.
Правилото гласи нещо такова:
Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно,
което може да е всичко - от дома ти до старите угризения
и тръгнеш на път в търсене на  истината
бил той вътрешен или външен
и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак
и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител
и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си
тогава истината няма да бъде скрита от теб."

---

Яж – храни тялото и сетивата си с най-желаното и най-доброто;

Моли се – разговаряй с гласа на Бога в теб, оплаквай се, питай, провокирай – той ще те изслуша и ще ти отговори;

Обичай – покажи и подари желаната обич, сякаш никога не си бил нараняван от любим, приятел и от себе си;

И още нещо много важно, което не трябва да забравяме - щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света...


гледай филма  прочети книгата

Гор Видал - Месия

    Понякога си мисля, че ще дойде ден, когато всички съвременни нации ще се кланят на някакъв американски бог, който ще е бил човек, живял на земята, и за когото ще бъде писано много в популярния печат; в църквите ще бъдат поставяни икони с неговия лик, носени не върху кърпа на света Вероника, а увековечени от фотографията. Да, предвиждам появата на някой фотографиран бог с очила.

    Когато настъпи този ден, цивилизацията ще е достигнала своя връх и във Венеция ще плават гондоли с парни двигатели.

Братя Гонкур, "Дневник", ноември 1861

Свободата

Свободата не е свобода от моята вътрешна ограниченост. Аз не мога да надмогна себе си. Времето променя всичко - сила, талант, красота, известност, слава, но Аз съм свободен как да отговоря на измененията. Азът е свободен от всички предопеделености на живота.

"Човекът е свободен да се издигне над обстоятелствата на своя живот."

В. Франкъл

Човек загубва своята свобода, когато разруши вътрешния си център. Много от стремежите - влагст, господство, могъщесво, слава, наслада - издават зависимост  - човек е станал роб на това, на което се е подчинил.

Свободата е призив. Но личността невинаги иска да бъде свободна. Личността се радва на свободата, но и се страхува от нея.
Загубата на свободата достига своя предел, когато личността не осъзнава повече че не е свободна. Да бъдеш свободен, е едно от най-големите предизвикателства.

Волята за власт над другите не е израз за свободна воля, а воля за свобода.

великите мисли...

"Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; сти...х от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни..."

Ти си ти и аз съм аз;

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз;
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.


Фриц Пърлс

Писмо 19.

Клаудия, 


От колко време не съм ти писал!
Нямах желание...
Отказвам да ти пиша, когато нямам желание!
Почти винаги мога да избирам между количество и качество. Мисля, че количеството е свързано с усилието.
Когато опитвам 
     когато се старая,
        когато се насилвам,
          когато се задължавам,
            когато си налагам... Тогава ти давам повече, може би много повече, но не ти давам най-доброто.
Най-доброто от мен,
  най-прекрасното от мен,
    най-съзидателното от мен...
      Него искам да ти дам,  
         защото се ражда без усилие.


    Защото качеството е свързано с желанието.
В резултат на някакво недоразумение във възпитанието ни сме повярвали, че количеството ще се превърне в качество.
Понякога, когато ни обземе неудовлетворение, изискваме повече, докато истината е, че искаме по-доброто. Не осъзнаваме, че колкото и да искаме, другият не може да ни даде нещо по-добро. Може само да ни даде нещо повече.
   Когато съм в едно от глупавите си настроения, изисквам да ми обръщаш повече внимание, да се занимаваш повече с мен, да  ми даваш повече, да ми отделяш повече време, да ме обичаш повече... Да ме обичаш повече! Сякаш това-да ме обичаш повече - зависи от теб!
   С две думи - когато съм в глупаво настроение, изисквам.
Има два начина да изискваме: единият е открит и най-малкото, притежава предимството на отговорността. Другият е неявен и подмолен.
   Нито единият, нито другият имат нещо общо с искането.
Когато искам, аз изразявам ясно желанието си и ти позволявам да отговориш с 'да' или 'не', с искането си ти давам възможност за избор.
   За разлика от него, изискването не приема 'не' за отговор. Ти трябва да направиш това, което искам, или това, което ти се полага да направиш.
Вътре в мен вече съм решил, че трябва да се съгласиш.


   Най-жестокият, най-враждебният начин да изисквам е, когато дори не ти казвам какво искам. В този случай очакването ми е да положиш титанично усилие заради мен.
Най-напред трябва да отгатнеш какво очаквам, а след това, разбира се, да ми го дадеш. Изискването ми е прикрито - само ти загатвам очакването си, но то се стоварва върху теб с цялата си тежест.
Ако отгатнеш, аз великодушно ще приема това, което ти сама си решил да ми дадеш. Ако ли пък не познаеш, на драго сърце се сдобивам с готов упрек и вечния повод да ти натяквам: "Можеше да се досетиш".
   Да се научим  да искаме е едно от големите предизвикателства в процеса на превръщането ни в личности.
Не всеки умее да иска. Познавам хора, които никога не са искали нищо, или по-точно които никога не са могли да поискат нещо. Те вярват, че когато искаме, се оставяме на милостта на другия. Страхуват се от собствените си слабости и изпадат в ужас при мисълта, че могат да се окажат в положение на зависимост.
Много от тях се гордеят с това, че не искат нищо от никого. Но ако се поровиш малко в личната им история, в обичайното им поведение, в отношенията им с най-близките, непремнно ще откриеш скрити искания, а под тях - още повече искания.


Най-доброто от мен, което мога да ти дам,
е това, което искам да ти дам.
Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш,
е това, което искаш да ми дадеш.
Не искам нещо повече.
Искам най-доброто.






'Писма до Клаудия'
Хорхе Букай

Хорхе Букай - "Писма до Клаудия"

Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях - от цялото си сърце.

Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се ражда чувството.

Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи когато силата на чувството се превърне в дълбочина...

Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.

И най-накрая бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.

Миро и Дориан Грей

Оскар Уайлд е известен със сентенциите си, а начинът, по който един човек тълкува думите на друг, са показател за самия него. Вижте как Миро нарисува и разбра думите на великия англичанин Уайлд... в друго време, в друг свят!

  ”Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него.”
Ще ви отговоря с друг цитат на Оскар Уайлд: ”Днес написах поема, реших да я редактирам. Махнах една запетайка. Половин час по-късно я върнах обратно!”. Той е противоречив, има хора, които говорят, за да говорят, изказват интересни неща, защото искат да са интересни. Оскар Уайлд е бил от този тип хора – те живеят, оглеждайки се в собствените си думи. 

”Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба. Изкуството е напълно безсмислено.”
Така е. Изкуството съществува там, където са задоволени първичните инстинкти, където няма нищета. Мога да направя един паралел с първите години на преход в България, когато процъфтя най-грозната проява на първобитност и изкристализира под формата на ”чалга”. Попфолкът сега е изключително култивиран вариант на онова, което беше. Иначе, изкуството наистина е безполезно, с едно изключение – то е много полезно за този, който го създава, защото той влага в него самия себе си. Бих сравнил творчеството с песъчинката в мидата. Влиза песъчинка, стои в душата на твореца и най-накрая излиза перла.
 ”Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.”
Физичните закони опровергават Оскар Уайлд. Всяко действие в природата си има противодействие. 

”Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност.”
Мойсей видя горещия храст и оттам се чу: ”Мойсей?”. Той каза: ”Да, Господи?”. Мойсей попита: ”Кой си ти?” и Господ му отговори: ”Аз съм, който Съм!”. Самоизява!

”Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от Бога, който всъщност е тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят.”
За съжаление, склонен съм да се съглася. Страхът от обществото е основателен страх. Обществото създава закони и те трябва да бъдат спазвани. Ако кажа, че не изпитвам страх от него, ще излъжа. Ако кажа, че се страхувам – също! Избрал съм среден вариант, при който правя всичко, което искам, стига то да не наранява околните, и не давам на никого да изкаже твърдо мнение относно моя личен живот. Не, защото се притеснявам, а защото това е моят, личният ми живот! Моето местенце!


”Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним.” 
Не съм съгласен. На Оскар Уайлд ще противопостява Жоро Кушвалиев, който казва: ”Как стана така, че всички животински неща днес наричаме човещина?!”. 

”Опитът няма никаква стойност. Това е само названието, което хората дават на своите грешки.”
Опитът има стойност, но това наистина са хорските грешки. Истината е, че имаме само 80–100 години на тази земя и няма защо да се ядосваме кой знае колко много. Правиш грешка, ставаш, изтупваш си краката и продължаваш напред. Това е! 

“В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.”
Ужасява ме американският начин на живот, където хората слугуват на вещите. Най-хубавите неща са духовните. 

”Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб, и то е да не говорят за теб.”
Оскар Уайлд е бил бизнес. Работата му е била да бъде себе си. Бил е изключително остроумен, но истината не е в неговите афоризми, а в приказките му. Там е изливал душата си. Това е празнодумство на човек, който само е ходил от коктейл на коктейл. 

”Единствената разлика между прищявката и вечната любов е, че прищявката продължава по-дълго, защото жените казват ”Завинаги”.
Песента ми с Анелия се казва ”Завинаги”! Тази думичка не ме плаши, защото нямам страх от обвързване. Отговорностите, разбира се, ако може, да са по-малко. И да не включват изхвърлянето на боклука. Това на шега. Няма нищо по-хубаво от това да кажеш на някого ”завинаги”, защото това ”завинаги” може да бъде наистина. 

”Мъжете се женят от скука, а жените от любопитство. И едните, и другите накрая остават разочаровани.”
Най-разочарован накрая, мисля, че е останал самият Уайлд. Преди да завърши живота си, той е бил в затвора за хомосексуализъм. Това са огорчените думи на човек, който не е успял да създаде истинска връзка и не е бил одобрен от обществото. Аз познавам много щастливи семейства. Вярвам в това, че семейството е основната единица на обществото. 

”Кой е беден, ако е обичан?”
Нищетата убива всичко, включително и любовта.

”Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.”
Напротив. Човек си плаща понякога по два пъти. Ще ви дам пример с наркотиците – плащате си и, за да си ги купите, плащате със здравето си, плащате и с това, че след това трябва да живеете със спомена. 

”Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.”
Някои не са съвсем в калта. Има хора, които си пазят дрехите чисти. Аз непрекъснато гледам към звездите. 

”Да обичаш значи да надминеш себе си.”
Да обичаш значи да си по-добра версия на самия себе си.




цялото интервю: тук

жажда

Жаден си да знаеш,

жаден си да растеш,

жаден да осмислиш всичко

и да полетиш…

И днес може би

аз съм гърда,

от която пиеш мляко

и засищаш глада…

Чудесно е, че днес

аз съм тази гърда.

Но не забравяй:

утолява жаждата ти не тя…

А млякото!

Хорхе Букай

себеотричане

Бях там от първия миг,
в адреналина,
който кръжеше във вените на родителите ти,
когато се любеха и те зачеваха,
а после във флуида,
с който майка ти бомбардираше малкото
ти сърчице,
когато беше едно паразитче.

Стигнах до теб още преди до проговориш,
преди дори да започнеш да разбираш
какво ти казват другите.
Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
да правиш първите крачки
пред веселите,насмешливи погледи на всички.
Когато беше беззащитен,в опасност,
когато беше уязвим и имаше нужда.

Появих се в живота ти,
ръка за ръка с вълшебната мисъл,
редом….
със суеверията и клетвите,
с фетишите и амулетите…
с добрите обноски,навиците и традициите….
с твоите учители,братя и приятели…

Преди още да знаеш,че ме има,
разделих душата ти за света на светлината и
за този на мрака.
Единият-на доброто,а другият-на това,
което не е добро.

Донесох ти чувството за срам,
посочих ти всички твои недъзи,
грозното,
глупавото,
неприятното.
И когато ти прошепнах за пръв път,
че нещо в теб не е наред,
ти закачих етикета на „различен”.

Има ме още преди съвестта,
преди вината
и морала,
от дълбините на времето,
откак Адам се засрами от тялото си,
като видя,че е голо….
и се покри!

Аз съм нечаканият,
нежеланият гост,
но съм и този,
който идва пръв и си тръгва последен.
С времето набрах сили,
слушайки съветите на близките ти
как се успява в живота.

Следвах догмите на твоята вяра,
които ти казват какво трябва и
не трябва да правиш,
за да те приемат в лоното Божие.
Изстрадах жестокия присмех
на другарите ти в училище,
които се подиграваха с теб в трудни моменти.
Понасях униженията от шефовете ти.
Гледах грозния ти образ в огледалото
и после го сравнявах с лицата на „известните”,
онези по телевизията.

И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел…
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.

Цели поколения мъже и жени
ме подкрепят.
Не можеш да избягаш от мен.

Болката,която ти причинявам,е нетърпима
и за да я понесеш,
трябва да ме предадеш на децата си,
а те-на своите,
во веки веков.

За да помогна на теб и на потомството ти,
ще сложа маската на перфекционизма,
на високите идеали,
на самокритиката,
на патриотизма,
на морала,
на добрите обноски
и самоконтрола.

Болката,която ти причинявам,
е толкова силна,
че ще искаш да се отречеш от мен
и затова
ще се мъчиш да ме скриеш
зад измислени образи,
зад дрогата,
зад борбата за пари,
зад неврозите ти,
зад обърканата ти сексуалност.
Но каквото и да правиш,
където и да идеш,
аз ще съм с теб,
винаги с теб.
Защото пътувам с теб
и денем,и нощем,
без отдих,
без граници.

Аз съм причина за всяка зависимост
и за чувство за собственост,
за усилията
и за липсата на морал,
за страха,
за насилието,
за престъпленията
и за лудостта.

Научих те да се страхуваш да не бъдеш
отхвърлен
и обрекох живота ти на този страх.
От мен зависи да продължиш да бъдеш
този търсен,желан,
харесван,учтив и приятен човек,
който си днес за другите.
От мен зависи ,
защото аз съм сандъкът,в който скри
най-отвратителните,
смехотворни и
нежелани за теб неща.

Благодарение на мен
свикна да се примиряваш
с всичко,което животът ти поднася,
защото в крайна сметка
всичко,което преживяваш,е повече
от онова,което смяташ,че заслужаваш.

Досети се,нали?

Аз съм чувството ,което те кара да се
отричаш от себе си.

АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
Спомни си нашата история…
Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:
АЗ СЪМ!
Когато,засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл:
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…


------

разликата в това да искаш да се промениш, да виждаш грозното в себе си, да го приемаш, да го приемаш и да искаш да го промениш, да се отричаш...

къде е разликата?
:)

Цитати от "Нека ти разкажа"

свободният човек, който познава себе си,

е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво,

когато дава и когато получава.

ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш.

те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със себе си.

нищо свястно не може да се постигне с усилие.

бях прекарал голяма част от живота си,

търсейки някой друг да ми каже какво е добро и какво лошо.

търсех да видя себе си в погледа на другите.

търсех вън да от себе си това, което всъщност винаги е било в мен.

под собствената ми кухня.

съкровището е в мен самия, че винаги е било тук

и че не мога да го изгубя.

когато придобием нещо и станем зависими от това нещо,

кой кого притежава?

живеенето, а не правенето на планове.

това да бъдеш, а не да притежаваш.

на настоящето, а не на миналото, и на бъдещето.

крилете са, за да летиш,

за да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле,

за да полетиш трябва си готов да рискуваш.

колко пъти аз и други като мен не смеем да направим нещо,

защото смятаме, че няма смисъл да опитваме

и че нищо не може да се промени.

не зависи от другите.

когато осъзнаеш зависимостта си от чуждото мнение,

живееш треперейки да не би да бъдеш отхърлен от другите,

от които си се научил да се страхуваш.

Оскар Уайлд-предисловие на "Портретът на Дориан Грей"

Творец е онзи, който създава прекрасни неща.

Целта на изкуството е да разкрие себе си и да скрие твореца.

Критик е онзи, който може да предаде в друга форма или с нови средства своето впечатление от прекрасното.

Онези, които в прекрасното откриват грозотата, са покварени, без обаче а са обаятелни. Това е непростим недостатък.

Онези, които откриват прекрасен смисъл в прекрасните неща, са образовани. За тях все още има надежда.
Не съществува такова нещо като нравствена или безнравствена книга. Книгите са добре или зле написани. Това е.

Неприязънта на деветнайсети век към реализма наподобява яростта на Калибан, съзрял в огледалото собствения си образ.





....

цитати

Въпрос : Някой хора казват, че са чели ваши книги по три пъти и пак не ги разбират. Какво бихте им казали за това?
Фокнър : Да ги прочетат четвърти.

В теливизионно интервю през 1984 водещата Джоан Ривъс смело и подигравателно казва на актрисата Джоан Колинс: "Вие сте имали много любовници. Интересно кой е най-добрият?" "Вашият мъж"-начукала й го Колинс.


"лично негово мнение, макар той да не го оповестява на всеослушание, е, че словото се е развило от песента, а песента е възникнала от нуждата да се запълни със звук огромната и пуста човешка душа."

из "позор", дж. м. кутси

"всичко в живота са спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме."

тенеси уилямс

"За да се разплете донякъде кълбото - за опит поне - е нужно просто да се дръпне конкретен конец." (В. Т.) 

Радослав Парушев, "Пътепис с предкласика"
"Копелета, тоя Бах е толкова як, че ако той е човек, то тогава аз не съм човек, а нещо много по-долно."

"Изпращам Ви два билета за първата постановка на новата ми пиеса, доведете и приятел... ако имате такъв"
Джордж Бърнард Шоу към Уинстън Чърчил

Отговор от Чърчил:
"Вероятно няма да мога да присъствам на първата, но ще дойда на втората... ако има такава."