Писмо 29.

Скъпа моя приятелко, 


   Казваш, че писмото ми посветено на любовта, ти е харесало, че ти е помогнало да си изясниш някои неща и че ти е трудно да осъзнаеш дали някой те обича, или само те желае, или се нуждае от теб...


   Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
   Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
   Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
   Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го изпуснеш заради това, което казва, че чувства?
   Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите 'много те обичам' е 'аз също чувствам, че много ме обичаш'.
   Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство.
   Всъщноар 'правя', 'показвам' и 'демонстрирам' са три съвсем различни неща.
   Преди да продължиш да четеш отдели няколко минути, за да си отговориш на следните въпроси:


      1. Какво означава 'показвам'? С каква цел ти показвам?
      
       2. Какво означава 'демонстрирам'? С каква цел ти демонстрирам?
  


  Сигурен съм, че си забелеязала следното:
   
    Когато 'показвам', правя така, че нещо да стане очевидно, за да можеш да го видиш.


    'Демонстрирането' от друга страна, е съвсем различно - това е действие, целящо да докаже нещо, така че ти да повярваш.


   Всичко това означава, че когато 'показвам', изхождам от мисълта, че ти не виждаш, а когато 'демонстирам' - от мисълта, че ти не вярваш.




(...)


Това мое убеждение е толкова силно, че когато се уловя в опит да показвам или да демонстрирам това, което съм или което чувствам, си давам сметка, че манипулирам, че не съм искрен със себе си, че влизам в условности и налагам условности. Накратко, когато показвам и демонстрирам, се чувствам смешен.


(...)


Антонио Поркия пие: "Ако аз съм аз, защото ти си ти, а ти си ти, защото аз съм аз, тогава нито аз съм аз, нито ти си ти. Но ако аз съм аз, защото аз съм аз, а ти си ти, защото ти си ти, тогава ти си ти и аз съм аз".


Хорхе Букай, " Писма до Клаудия"

Писмо 19.

Клаудия, 


От колко време не съм ти писал!
Нямах желание...
Отказвам да ти пиша, когато нямам желание!
Почти винаги мога да избирам между количество и качество. Мисля, че количеството е свързано с усилието.
Когато опитвам 
     когато се старая,
        когато се насилвам,
          когато се задължавам,
            когато си налагам... Тогава ти давам повече, може би много повече, но не ти давам най-доброто.
Най-доброто от мен,
  най-прекрасното от мен,
    най-съзидателното от мен...
      Него искам да ти дам,  
         защото се ражда без усилие.


    Защото качеството е свързано с желанието.
В резултат на някакво недоразумение във възпитанието ни сме повярвали, че количеството ще се превърне в качество.
Понякога, когато ни обземе неудовлетворение, изискваме повече, докато истината е, че искаме по-доброто. Не осъзнаваме, че колкото и да искаме, другият не може да ни даде нещо по-добро. Може само да ни даде нещо повече.
   Когато съм в едно от глупавите си настроения, изисквам да ми обръщаш повече внимание, да се занимаваш повече с мен, да  ми даваш повече, да ми отделяш повече време, да ме обичаш повече... Да ме обичаш повече! Сякаш това-да ме обичаш повече - зависи от теб!
   С две думи - когато съм в глупаво настроение, изисквам.
Има два начина да изискваме: единият е открит и най-малкото, притежава предимството на отговорността. Другият е неявен и подмолен.
   Нито единият, нито другият имат нещо общо с искането.
Когато искам, аз изразявам ясно желанието си и ти позволявам да отговориш с 'да' или 'не', с искането си ти давам възможност за избор.
   За разлика от него, изискването не приема 'не' за отговор. Ти трябва да направиш това, което искам, или това, което ти се полага да направиш.
Вътре в мен вече съм решил, че трябва да се съгласиш.


   Най-жестокият, най-враждебният начин да изисквам е, когато дори не ти казвам какво искам. В този случай очакването ми е да положиш титанично усилие заради мен.
Най-напред трябва да отгатнеш какво очаквам, а след това, разбира се, да ми го дадеш. Изискването ми е прикрито - само ти загатвам очакването си, но то се стоварва върху теб с цялата си тежест.
Ако отгатнеш, аз великодушно ще приема това, което ти сама си решил да ми дадеш. Ако ли пък не познаеш, на драго сърце се сдобивам с готов упрек и вечния повод да ти натяквам: "Можеше да се досетиш".
   Да се научим  да искаме е едно от големите предизвикателства в процеса на превръщането ни в личности.
Не всеки умее да иска. Познавам хора, които никога не са искали нищо, или по-точно които никога не са могли да поискат нещо. Те вярват, че когато искаме, се оставяме на милостта на другия. Страхуват се от собствените си слабости и изпадат в ужас при мисълта, че могат да се окажат в положение на зависимост.
Много от тях се гордеят с това, че не искат нищо от никого. Но ако се поровиш малко в личната им история, в обичайното им поведение, в отношенията им с най-близките, непремнно ще откриеш скрити искания, а под тях - още повече искания.


Най-доброто от мен, което мога да ти дам,
е това, което искам да ти дам.
Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш,
е това, което искаш да ми дадеш.
Не искам нещо повече.
Искам най-доброто.






'Писма до Клаудия'
Хорхе Букай

Хорхе Букай - "Писма до Клаудия"

Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях - от цялото си сърце.

Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се ражда чувството.

Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи когато силата на чувството се превърне в дълбочина...

Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.

И най-накрая бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.

Началото на "Писма до Клаудия" започва!!! Старт!

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.

Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,

нито пък ти - за да сбъднеш моите.

Ти си ти и аз съм аз;

и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.

А ако се разминем, нищо не може да се направи.

Фриц Пърлс

жажда

Жаден си да знаеш,

жаден си да растеш,

жаден да осмислиш всичко

и да полетиш…

И днес може би

аз съм гърда,

от която пиеш мляко

и засищаш глада…

Чудесно е, че днес

аз съм тази гърда.

Но не забравяй:

утолява жаждата ти не тя…

А млякото!

Хорхе Букай

себеотричане

Бях там от първия миг,
в адреналина,
който кръжеше във вените на родителите ти,
когато се любеха и те зачеваха,
а после във флуида,
с който майка ти бомбардираше малкото
ти сърчице,
когато беше едно паразитче.

Стигнах до теб още преди до проговориш,
преди дори да започнеш да разбираш
какво ти казват другите.
Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
да правиш първите крачки
пред веселите,насмешливи погледи на всички.
Когато беше беззащитен,в опасност,
когато беше уязвим и имаше нужда.

Появих се в живота ти,
ръка за ръка с вълшебната мисъл,
редом….
със суеверията и клетвите,
с фетишите и амулетите…
с добрите обноски,навиците и традициите….
с твоите учители,братя и приятели…

Преди още да знаеш,че ме има,
разделих душата ти за света на светлината и
за този на мрака.
Единият-на доброто,а другият-на това,
което не е добро.

Донесох ти чувството за срам,
посочих ти всички твои недъзи,
грозното,
глупавото,
неприятното.
И когато ти прошепнах за пръв път,
че нещо в теб не е наред,
ти закачих етикета на „различен”.

Има ме още преди съвестта,
преди вината
и морала,
от дълбините на времето,
откак Адам се засрами от тялото си,
като видя,че е голо….
и се покри!

Аз съм нечаканият,
нежеланият гост,
но съм и този,
който идва пръв и си тръгва последен.
С времето набрах сили,
слушайки съветите на близките ти
как се успява в живота.

Следвах догмите на твоята вяра,
които ти казват какво трябва и
не трябва да правиш,
за да те приемат в лоното Божие.
Изстрадах жестокия присмех
на другарите ти в училище,
които се подиграваха с теб в трудни моменти.
Понасях униженията от шефовете ти.
Гледах грозния ти образ в огледалото
и после го сравнявах с лицата на „известните”,
онези по телевизията.

И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел…
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.

Цели поколения мъже и жени
ме подкрепят.
Не можеш да избягаш от мен.

Болката,която ти причинявам,е нетърпима
и за да я понесеш,
трябва да ме предадеш на децата си,
а те-на своите,
во веки веков.

За да помогна на теб и на потомството ти,
ще сложа маската на перфекционизма,
на високите идеали,
на самокритиката,
на патриотизма,
на морала,
на добрите обноски
и самоконтрола.

Болката,която ти причинявам,
е толкова силна,
че ще искаш да се отречеш от мен
и затова
ще се мъчиш да ме скриеш
зад измислени образи,
зад дрогата,
зад борбата за пари,
зад неврозите ти,
зад обърканата ти сексуалност.
Но каквото и да правиш,
където и да идеш,
аз ще съм с теб,
винаги с теб.
Защото пътувам с теб
и денем,и нощем,
без отдих,
без граници.

Аз съм причина за всяка зависимост
и за чувство за собственост,
за усилията
и за липсата на морал,
за страха,
за насилието,
за престъпленията
и за лудостта.

Научих те да се страхуваш да не бъдеш
отхвърлен
и обрекох живота ти на този страх.
От мен зависи да продължиш да бъдеш
този търсен,желан,
харесван,учтив и приятен човек,
който си днес за другите.
От мен зависи ,
защото аз съм сандъкът,в който скри
най-отвратителните,
смехотворни и
нежелани за теб неща.

Благодарение на мен
свикна да се примиряваш
с всичко,което животът ти поднася,
защото в крайна сметка
всичко,което преживяваш,е повече
от онова,което смяташ,че заслужаваш.

Досети се,нали?

Аз съм чувството ,което те кара да се
отричаш от себе си.

АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
Спомни си нашата история…
Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:
АЗ СЪМ!
Когато,засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл:
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…


------

разликата в това да искаш да се промениш, да виждаш грозното в себе си, да го приемаш, да го приемаш и да искаш да го промениш, да се отричаш...

къде е разликата?
:)

жената на слепеца

- Защото на първо място трябва да се пребориш със страха.
- Кой страх?
- Страхът от истината. Някой ден ще ти разкажа приказката за магазинчето на истината.
- А защо не днес?
- Защото днес е ден за друга приказка...


В едно село живеел мъж с рядка болест на очите. 
През последните трийсет години от живота си той бил сляп.
Веднъж в селото дошъл прочут лекар, при когото отишъл за съвет.
Лекарят го уверил, че ако оперира мъжа, може да се му върне зрението.

Но жената на слепеца( която се чувствала стара и грозна) не се съгласила...



"Нека ти разкажа", Хорхе Букай

Цитати от "Нека ти разкажа"

свободният човек, който познава себе си,

е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво,

когато дава и когато получава.

ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш.

те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със себе си.

нищо свястно не може да се постигне с усилие.

бях прекарал голяма част от живота си,

търсейки някой друг да ми каже какво е добро и какво лошо.

търсех да видя себе си в погледа на другите.

търсех вън да от себе си това, което всъщност винаги е било в мен.

под собствената ми кухня.

съкровището е в мен самия, че винаги е било тук

и че не мога да го изгубя.

когато придобием нещо и станем зависими от това нещо,

кой кого притежава?

живеенето, а не правенето на планове.

това да бъдеш, а не да притежаваш.

на настоящето, а не на миналото, и на бъдещето.

крилете са, за да летиш,

за да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле,

за да полетиш трябва си готов да рискуваш.

колко пъти аз и други като мен не смеем да направим нещо,

защото смятаме, че няма смисъл да опитваме

и че нищо не може да се промени.

не зависи от другите.

когато осъзнаеш зависимостта си от чуждото мнение,

живееш треперейки да не би да бъдеш отхърлен от другите,

от които си се научил да се страхуваш.

Хорхе Букай - Приказка за слона

-Не мога–казах му. -Не мога!

-Сигурен ли си?- попита ме той.

-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога.

Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:

-Нека ти разкажа…..

И без да чака отговор, започна да разказава:

„Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дъряо от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква закадка.Какво го спира тогава? Защо не бяга?

Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.Тогава зададох съвсем ясно въпроса :-“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само, когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:-„Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.”Затворих очи и си представиш беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.

Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал за винаги.Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….”

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.

Така ставаме като слона и си набиваме в главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”

Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:

-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.

Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….Цялата си душа!

Хорхе Букай - Искам

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.

Искам мнението ти, не съвет.

Искам да ми вярваш, без да изискваш.

Искам помощта ти, но не и да решаваш

вместо мен.

Искам грижите ти, но не и да ме

обезличаваш.

Искам да ме гледаш, без да проектираш

твоите неща у мен.

Искам прегръдката ти да не ме задушава.

Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.

Искам да ме подкрепяш, без да се

нагърбваш с мен.

Искам да ме защитаваш без лъжи.

Искам да си близо, без да ме завземаш.

Искам да познаваш моите черти, които

най-силно те отвращават.

Искам да ги приемеш, без да се опитваш

да ги промениш.

Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ

на мен…

Безусловно.

    Хорхе Букаи