Как да изберем Добър зъболекар!

Как да изберем? На кого да се доверим? Чувал съм много мнения от пациенти за добро лечение което в последствие се оказва не дотам добро! Как да получим добра дентална култура или достатъчно добра за да имаме реални изисквания и преценки за това което получаваме. Какво знаем за нашето дентално здраве.Искаме ли да получим най доброто? 

Добро утро !

Проститутка, ама Майка ти ли е..? Жена ти ли е..? Сестра ти ли е…

Катаджия спира пиян шофьор.
Катаджията (К): Ела тук да духнеш на апаратчето… Пиян си! Ще ти пиша акт.
Шофьорът (Ш): Ама моля ви се, господин полицай! Не ми пишете акт.
К: Добре. Ще ти задам една гатанка и ако ми отговориш-няма да ти пиша акт… В тъмното по магистралата – две светлини. Що е то?
Ш: Кола.
К: Кола, ама БМВ ли е..? Фолксваген ли е..? Има ли аптечка, няма ли?
Ш: …Моля ви се! Не ми пишете акт.
К: Добре. Ще задам друга гатанка и ако не отговориш – ще ти пиша акт… В тъмното по магистралата една светлина. Що е то?
Ш: Еми мотор.
К: Мотор, ама Сузуки ли е..? Кавазаки ли е..? Има ли каска, няма ли?
Ш: Добре. Пишете ми акта! Ама като сте такъв любител на гатанките нека и аз да ви задам една!
К: Ми добре. Задайте ми я!
Ш: В тъмното по магистралата червени лачени ботуши с прашка и суиен. Що е то?
К: Еми проститутка.
Ш: Проститутка, ама Майка ти ли е..? Жена ти ли е..? Сестра ти ли е…

Писмо 29.

Скъпа моя приятелко, 


   Казваш, че писмото ми посветено на любовта, ти е харесало, че ти е помогнало да си изясниш някои неща и че ти е трудно да осъзнаеш дали някой те обича, или само те желае, или се нуждае от теб...


   Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
   Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
   Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
   Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го изпуснеш заради това, което казва, че чувства?
   Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите 'много те обичам' е 'аз също чувствам, че много ме обичаш'.
   Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство.
   Всъщноар 'правя', 'показвам' и 'демонстрирам' са три съвсем различни неща.
   Преди да продължиш да четеш отдели няколко минути, за да си отговориш на следните въпроси:


      1. Какво означава 'показвам'? С каква цел ти показвам?
      
       2. Какво означава 'демонстрирам'? С каква цел ти демонстрирам?
  


  Сигурен съм, че си забелеязала следното:
   
    Когато 'показвам', правя така, че нещо да стане очевидно, за да можеш да го видиш.


    'Демонстрирането' от друга страна, е съвсем различно - това е действие, целящо да докаже нещо, така че ти да повярваш.


   Всичко това означава, че когато 'показвам', изхождам от мисълта, че ти не виждаш, а когато 'демонстирам' - от мисълта, че ти не вярваш.




(...)


Това мое убеждение е толкова силно, че когато се уловя в опит да показвам или да демонстрирам това, което съм или което чувствам, си давам сметка, че манипулирам, че не съм искрен със себе си, че влизам в условности и налагам условности. Накратко, когато показвам и демонстрирам, се чувствам смешен.


(...)


Антонио Поркия пие: "Ако аз съм аз, защото ти си ти, а ти си ти, защото аз съм аз, тогава нито аз съм аз, нито ти си ти. Но ако аз съм аз, защото аз съм аз, а ти си ти, защото ти си ти, тогава ти си ти и аз съм аз".


Хорхе Букай, " Писма до Клаудия"

Google през 2084 :D

"Нокиа" патентова първия самозареждащ се телефон

източник


Батерия на мобилния телефон, която свършва точно когато най-много ви трябва или още по-лошо - по средата на важен разговор, е едно от най-досадните неудобства.

"Нокиа" изглежда е намерила решение, защото лондонският "Таймс" съобщава, че е видял молба на компанията до патентното ведомство на САЩ със съответната разработка.

Става дума да използване чрез пиезоелектрически кристали на кинетичната енергия, която се създава, когато човек се движи. Същият принцип е познат на масовата публика от запалването на някои джобни запалки или на газовите котлони.


повече - от източника

из ученическите ми архиви (6)

- Приятели -

Опитаха да ме направят тяхно подобие

Повечето от тях искаха да загладят острите ръбове на душата ми, за да спрат да ги пробождат.

Да ми помогнат да се избавя от пороците си, карайки ме да опороча единствения си принцип - да бъда себе си.

Предпочитаха да не ги дарявам със собственото си Аз, а да играя по сценарии, които да пишат те.

Мислеха, че душата ми е пластелин, от който могат да моделират клишета с мръсните си ръце.

Искаха да прекършат крилете ми, за да ме предпазят от болката на неуспешния полет.

Убеждаваха ме в безброй лъжи и искаха да ме превърнат в такава.

Съветваха ме да забравя миналото, но без него няма да знам коя съм.

Това бяхте вие, фалшиви мои приятели!
...

из ученическите ми архиви (5)

-Сгрешена дума-

Изгоних те от живота си.
С времето ще си ставаме все по-далечни, ще позабравим един за друг.

Сега си като сгрешена дума, изтрита с гума. Няма те уж върху листа, но си личи, че си бил там. Бил си написан с такава сила, че за да те заличи гумата, е трябвало да търкам толкова, че има петно изтъняло, протрито...

"Сгрешеното" е заличено, но си личи, че го е имало. И сега ще е там, ще напомня за себе си, при всяко разлистване на листовете, старите бели листове на тетрадка, пропити с болката на моята душа.
Ще седи там докато не мине време и не се появи нужда от смяна на тетрадката с нова...

Тогава старата... ще я оставя на лавицата, да се посипе с прах и да изчезне...

из ученическите ми архиви (4)

 -Какво става тогава?-

Моментите, в които сълзите не са на място, моментите, в които болката е по-силна от тях и не ти позволява да заплачеш.
Когато ти трябва само да намериш себе си и да подредиш света си, за да накараш душата ти да левитира.
Когато понякога имаш нужда просто да мълчиш и да се вслушаш в тишината, в думите и, в шепота и за нежност и самота...
Когато седиш сам със себе си, в компания на горяща свещ и мелодия... и се опитваш да се събереш в кожата си.
Цялата Вселена мълчи, сякаш усетила, че сам единствен Ти трябва да намериш отговора, който дириш.
Всичко е тихо, а точно тогава ти имаш нужда да чуеш нечий глас и да усетиш, че не си сам. Да изплува спомен, който да иска да те удави.
Да успееш да преглътнеш горчива глътка, но да се задавиш.
Да плачеш, но от радост.
Да ти се диша, а да не намираш кислород.
Да искаш да крещиш, а глас да липсва.
Да виждаш смисъла само в новото, чисто начало, на нов живот, в топлината на детските очи и мекотата на техните ръчички.
Да се чувстваш силен, от тяхната безпомощност.

Какво става тогава?