светът е мой :P

:D

Началото на "Писма до Клаудия" започва!!! Старт!

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.

Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,

нито пък ти - за да сбъднеш моите.

Ти си ти и аз съм аз;

и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.

А ако се разминем, нищо не може да се направи.

Фриц Пърлс

жажда

Жаден си да знаеш,

жаден си да растеш,

жаден да осмислиш всичко

и да полетиш…

И днес може би

аз съм гърда,

от която пиеш мляко

и засищаш глада…

Чудесно е, че днес

аз съм тази гърда.

Но не забравяй:

утолява жаждата ти не тя…

А млякото!

Хорхе Букай

себеотричане

Бях там от първия миг,
в адреналина,
който кръжеше във вените на родителите ти,
когато се любеха и те зачеваха,
а после във флуида,
с който майка ти бомбардираше малкото
ти сърчице,
когато беше едно паразитче.

Стигнах до теб още преди до проговориш,
преди дори да започнеш да разбираш
какво ти казват другите.
Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
да правиш първите крачки
пред веселите,насмешливи погледи на всички.
Когато беше беззащитен,в опасност,
когато беше уязвим и имаше нужда.

Появих се в живота ти,
ръка за ръка с вълшебната мисъл,
редом….
със суеверията и клетвите,
с фетишите и амулетите…
с добрите обноски,навиците и традициите….
с твоите учители,братя и приятели…

Преди още да знаеш,че ме има,
разделих душата ти за света на светлината и
за този на мрака.
Единият-на доброто,а другият-на това,
което не е добро.

Донесох ти чувството за срам,
посочих ти всички твои недъзи,
грозното,
глупавото,
неприятното.
И когато ти прошепнах за пръв път,
че нещо в теб не е наред,
ти закачих етикета на „различен”.

Има ме още преди съвестта,
преди вината
и морала,
от дълбините на времето,
откак Адам се засрами от тялото си,
като видя,че е голо….
и се покри!

Аз съм нечаканият,
нежеланият гост,
но съм и този,
който идва пръв и си тръгва последен.
С времето набрах сили,
слушайки съветите на близките ти
как се успява в живота.

Следвах догмите на твоята вяра,
които ти казват какво трябва и
не трябва да правиш,
за да те приемат в лоното Божие.
Изстрадах жестокия присмех
на другарите ти в училище,
които се подиграваха с теб в трудни моменти.
Понасях униженията от шефовете ти.
Гледах грозния ти образ в огледалото
и после го сравнявах с лицата на „известните”,
онези по телевизията.

И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел…
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.

Цели поколения мъже и жени
ме подкрепят.
Не можеш да избягаш от мен.

Болката,която ти причинявам,е нетърпима
и за да я понесеш,
трябва да ме предадеш на децата си,
а те-на своите,
во веки веков.

За да помогна на теб и на потомството ти,
ще сложа маската на перфекционизма,
на високите идеали,
на самокритиката,
на патриотизма,
на морала,
на добрите обноски
и самоконтрола.

Болката,която ти причинявам,
е толкова силна,
че ще искаш да се отречеш от мен
и затова
ще се мъчиш да ме скриеш
зад измислени образи,
зад дрогата,
зад борбата за пари,
зад неврозите ти,
зад обърканата ти сексуалност.
Но каквото и да правиш,
където и да идеш,
аз ще съм с теб,
винаги с теб.
Защото пътувам с теб
и денем,и нощем,
без отдих,
без граници.

Аз съм причина за всяка зависимост
и за чувство за собственост,
за усилията
и за липсата на морал,
за страха,
за насилието,
за престъпленията
и за лудостта.

Научих те да се страхуваш да не бъдеш
отхвърлен
и обрекох живота ти на този страх.
От мен зависи да продължиш да бъдеш
този търсен,желан,
харесван,учтив и приятен човек,
който си днес за другите.
От мен зависи ,
защото аз съм сандъкът,в който скри
най-отвратителните,
смехотворни и
нежелани за теб неща.

Благодарение на мен
свикна да се примиряваш
с всичко,което животът ти поднася,
защото в крайна сметка
всичко,което преживяваш,е повече
от онова,което смяташ,че заслужаваш.

Досети се,нали?

Аз съм чувството ,което те кара да се
отричаш от себе си.

АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
Спомни си нашата история…
Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:
АЗ СЪМ!
Когато,засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл:
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…


------

разликата в това да искаш да се промениш, да виждаш грозното в себе си, да го приемаш, да го приемаш и да искаш да го промениш, да се отричаш...

къде е разликата?
:)

небе

изпълващ

вдъхновяващ

шамаросващ

[download]

lies lies lies

жената на слепеца

- Защото на първо място трябва да се пребориш със страха.
- Кой страх?
- Страхът от истината. Някой ден ще ти разкажа приказката за магазинчето на истината.
- А защо не днес?
- Защото днес е ден за друга приказка...


В едно село живеел мъж с рядка болест на очите. 
През последните трийсет години от живота си той бил сляп.
Веднъж в селото дошъл прочут лекар, при когото отишъл за съвет.
Лекарят го уверил, че ако оперира мъжа, може да се му върне зрението.

Но жената на слепеца( която се чувствала стара и грозна) не се съгласила...



"Нека ти разкажа", Хорхе Букай

design

 

още визитки

Цитати от "Нека ти разкажа"

свободният човек, който познава себе си,

е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво,

когато дава и когато получава.

ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш.

те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със себе си.

нищо свястно не може да се постигне с усилие.

бях прекарал голяма част от живота си,

търсейки някой друг да ми каже какво е добро и какво лошо.

търсех да видя себе си в погледа на другите.

търсех вън да от себе си това, което всъщност винаги е било в мен.

под собствената ми кухня.

съкровището е в мен самия, че винаги е било тук

и че не мога да го изгубя.

когато придобием нещо и станем зависими от това нещо,

кой кого притежава?

живеенето, а не правенето на планове.

това да бъдеш, а не да притежаваш.

на настоящето, а не на миналото, и на бъдещето.

крилете са, за да летиш,

за да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле,

за да полетиш трябва си готов да рискуваш.

колко пъти аз и други като мен не смеем да направим нещо,

защото смятаме, че няма смисъл да опитваме

и че нищо не може да се промени.

не зависи от другите.

когато осъзнаеш зависимостта си от чуждото мнение,

живееш треперейки да не би да бъдеш отхърлен от другите,

от които си се научил да се страхуваш.