review

20-21

2012-01-15T02:09:00.000-08:00

21 век.
консуматорство.
обсебени от пари и желанието си за още и още хора.
а ресурсите свършват.
осъзнаваш ли?
май не...
като повечето...
събираме се с приятели, за да разкажем колко пари ще изкарваме, за да пресметнем колко ненужни неща ще можем да си купим.
и всички планове за бъдещето се базират на това.

суетата и консуматорството = дупе и гащи
щастие=пари
промити мозъци.

защото не е важно дали имаш нужда от нещо, дали може да живееш по-скромно, с по-малък екологичен отпечатък върху планетата.
приоритет е хваленето, изобилието, задоволяването на хищника консуматор...
на кой му пука, че харчим повече, отколкото имаме, че всичкото "имане" е илюзия, че можем и с по-малко.
важното е да задоволим чудовището консуматор.
днес. с много.

Коледно!

2011-12-18T04:20:00.000-08:00

http://cheti.me/novina/razlichnite-koledni-elhi

Подкрепи Cheti.ME

2011-08-31T15:27:00.001-07:00

Български хроники - Стефан Цанев

2011-08-07T02:29:00.000-07:00

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,

а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ и за съжаление, тази цел е вече почти постигната;

от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка;

а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме...

Стефан Цанев

Горещо препоръчвам книгите! :)

2011-08-07T02:23:00.000-07:00

хан Омуртаг

Човек и добре да живее,
умира и друг се ражда.
И нека роденият последен,
като види тези писмена,
да си спомня за оногова,
който ги е направил.
А името му е Омуртаг, велик хан.
Дано Бог го удостои
да преживее сто години.

Лято - морско, солено и шоколадово!

2011-06-07T00:42:00.000-07:00

Ааааа!
Настроението е едно такова... толкова морско!
Пясък, вълнички... солена вода... коктейли :))))))

Една приятна книжка, да полегнеш на плажа и да четеш, и да четеш...

Безвремието да се просмуква в теб, докато лъчите те правят шоколадова...

Любовта с вкус на кафе

2011-05-26T06:23:00.000-07:00

Опитвам се да обясня на хората какво чувствам, но как да го направя след като Любовта е карала всеки от нас да изпитва различни чувства. При някой от нас тя е предивиквала оптимизъм, вяра в доброто у другите, стигаща до детска наивност, ревност; други е наранявала жестоко - карала ги е да мечтаят, а след това е разбивала вечтите им, както вълнломът прави с вълните, превръщайки ги в бяла морска пяна – мехурчета изпълнени с въздух, които след като се пукнат не остава нищо от тях освен спомена за красотата им.
Е, за мен Любовта е с вкус на кафе!!! В самото начало, когато отпиваме от вълшебната напитка, се зареждаме с енергия за предстоящия ден, ободряваме се и се разсъняваме, отърсвайки се от кошмарите сънувани през ноща. Нима и с Любовта не е така??? Не забравяме ли проблемите от сивото ежедневие, не си ли даваме едно ново начало, вярвайки, че този път всичко ще е прекрасно, така, както си го представяме и красивото няма да свърши.
Казват, че в кафето се съдържа вещество, което действа като наркотик за мозъка ни и ние се пристрастяваме към него. И така липсата му ни кара да се чувстваме нервни и сякаш нещо ни липсва и не е на ред. А какво изпитваме, когато сме истински влюбени и не видим любимия през деня, не го целунем, не си кажем хиляди мили думи? Чувстваме се неестествено, сякаш има една дупка в ежедневието ни. Това е така, защото влюбвайки се, ние сме се пристрастили към този човек и го искаме за себе си и го желаем единствено за нас.
Мислейки за любимия, ние изпитваме същата наслада, както когато усетим аромата на кафето. Изпълваме се с приятно топло чувство, каращо ни да отпиваме глътка по глътка и да искаме още и още докато не изпием толкова ,че тялото ни да се разтрепери така, както при първата ни целувка с любимия.
И все пак, колкото и захар да слагаме в него, колкото и хубави и сладки моменти да имаме, горчивият вкус винаги остава, за да ни напомня, че не всичко е перфектно, вкус, който понякога и да не ни харесва, е именно това, което кара кафето да има уникален вкус. Защото, именно, горчивите мигове в любовта ни карат да оценяваме красотата и щастието и да им се радваме сякаш е за първи и последен път. А добавките са тези, които могат да унищожат уникалността му характерните му вкусови качества. Това как, какво и колко ще вложим в любовта зависи от нас – дали ще е влияем от чужди съвети и мнения, които често имат отрицателно влияние, зависи само от нас Но все пак, не трябва да забравяме, че всичко, което се прави под влияние на това, което диктува сърцето, е правилно и ние трябва да му се доверяваме, защото най – лошото нещо, с което може да навредим на самите себе си, е да таим онова, което изпитваме дълбоко в себе си.
Ние не трябва да забравяме, че най–вкусно е кафето направено от самите нас, защото ние самите познаваме това, което харесваме. И че ако животът е едно кафе, то най–важното е как ще го изпием - дали така, както на нас ни се иска или, подражавайки на разни модели, защото всеки от нас е уникаен по начина, по който обича.

Четенето...

2011-05-18T03:34:00.000-07:00

Напоследък преоткривам сладостта от четенето.

Намирам покоят в него.

Четенето омиротворява, смирява, успокоява умът.

Съживява светове - невиждани, девствени и недокосвани, чакащи ни измежду страниците...

Да ги изпием с очи!

Животът не е в книгите и макар според Далчев книгите да ни отдалечават от живия живот и консумирането му ("и аз изгубих зарад книгите живота и света"), то със сигурност понякога имаме нужда от точно това - да потънем в неизвестния и непознат чужд свят, да забравим за нашия макар и за няколко страници време, да си откраднем нещичко за топло в душите.

Още от албума със снимки може да видите тук

Кун Петерс - "Голям европейски роман"

2011-04-22T11:17:00.000-07:00

Дали сексът все още е в пирамидата на Маслоу? Не ми се вярва. "Секс" не е точната дума. По-скоро е абстрактен копнеж, който се изразява в нощно мятане и терзания, обикновено безсъние, и изведнъж като че ли се събуждаш с насекомо, което оставя у теб ангел, като нож в жертва. Той те превзема със сила, връхлита те. В копнежите си съм безтегловно куче.

Гръцка рецепта за салата от картофи

2011-01-23T01:24:00.000-08:00

Насладете се на една лесна, бърза и много много вкусна рецепта за гръцка картофена салата и усетете вкуса на Гърция!

Насладете се и на истинска гръцка атомосфера

Ето я и самата рецепта :

За да я направите са ви необходими:

Продукти:

3 средни картофа, нарязани на еднакви по дебелина филийки
1 ч.чаша сушени домати, нарязани на едри парчета
1 ч.чаша почистена от семената краставица
1/2 ч.чаша ситно накълцан червен лук
1 ч.чаша натрошено сирене "Фета"
1/2 ч.чаша зелени маслини, без костилката

Лимонена заливка:

1/4 ч.чаша зехтин
1/4 ч.чаша вода
2 1/2 с.л.лимонов сок
1 голяма скилидка чесън, счукан
1 ч.л.сушен риган
1 ч.л.сол
1/2 ч.л.черен пипер

Начин на приготвяне:

Сварете картофите, за около 20 минути, отцедете.
Междувременно, в малка купа, залейте сушените домати с вряща вода и оставете да набъбнат за около 10 минути. През това време смесете продуктите за заливката.
Отцедете доматите и ги подсушете с кухненска хартия.
Смесете картофите, доматите и краставиците с дресинга.
В плитка чиния поставете няколко лъжици от салатата, а отгоре украсете с лука, сиренето и маслините.

Благодаря на http://zadoma.com за прекрасната фкуснотия!

източник

Фейсбук трикове

2011-01-18T16:18:00.000-08:00

Всеки от нас ежедневно прекарва доста време във facebook.
За радост или съжаление, там все още няма голям набор от иконки, които можем да използваме, за да изразим емоциите и настроението си.
Предоставям на вашето внимание следния набор от иконки, които просто трябва да копирате и да поставите където желаете - както във фейсбук статуси, чат, мейли и т.н. :))

♥ ✈ ☺ ♬ ☑ ♠ ☎ ☻ ♫ ☒ ♤ ☤ ☹ ♪ ♀ ✩ ✉

☠ ✔ ♂ ★ ✇ ♺ ✖ ♨ ❦ ☁ ✌ ♛ ❁ ☪ ☂

✏ ♝ ❀ ☭☃ ☛ ♞ ✿ ☮ ☼ ☚ ♘ ✾ ☯ ☾

"Принцът" - Николо Макиавели

2011-01-17T02:47:00.000-08:00

"... няма нищо по-трудно, нито с по-съмнителен успех и по-опасно за предприемане, отколкото това да прокараш нов ред на нещата. Защото реформаторът прави свои врагове всички, които се възползват от стария ред и хладни поддръжници от всички, които биха се възползвали от новия ред..."

Николо Макиавели
"Принцът"

Cheti.ME

2011-01-08T03:44:00.000-08:00

Cheti.ME е проект, обединяващ хора от цяла България около идеята за свободен обмен на книги.

Посочете любимия си жанр и ще имате шанса да спечелите специално подбрана за вас книга.

Яж, моли се и обичай

2011-01-08T01:00:00.000-08:00

"В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.
Правилото гласи нещо такова:
Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно,
което може да е всичко - от дома ти до старите угризения
и тръгнеш на път в търсене на истината
бил той вътрешен или външен
и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак
и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител
и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си
тогава истината няма да бъде скрита от теб."

Яж – храни тялото и сетивата си с най-желаното и най-доброто;

Моли се – разговаряй с гласа на Бога в теб, оплаквай се, питай, провокирай – той ще те изслуша и ще ти отговори;

Обичай – покажи и подари желаната обич, сякаш никога не си бил нараняван от любим, приятел и от себе си;

И още нещо много важно, което не трябва да забравяме - щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света...

гледай филма прочети книгата

Миленита - Чешмеджио

2011-01-07T08:28:00.000-08:00

Една наистина уникална песен!

Текст, музика, звучене... просто У-НИ-КАЛ-НИ!

Блогът на Алекс

2011-01-06T03:04:00.001-08:00

Интернет пространството се обогати с още един прекрасен блог - Alek's blog
В него тепърва предстоят интересни и любопитни статии, така че... дерзайте :P

Банват онлайн библиотеки в Русия заради расизъм

2010-12-29T01:46:00.000-08:00

Съдът в руския град Комсомолск на Амур постанови, че достъпът до три от руските онлайн библиотеки трябва да бъде спрян заради съдържащи се в тях материали, които са написани от Адолф Хитлер. Жертва на съдебното решение са библиотеките Lib.rus.ec, Thelib.ru и Zhurnal.ru. Решението на съдебния състав не се ограничава само с библиотеките. Забраната важи още за Internet Archive (archive.org) и YouTube. В портала за споделяне на видеосъдържание имало клипове озаглавени „Русия за руснаците“, които също били расистки.

Според решението на съда, доставчиците на интернет в Русия трябва да филтрират и блокират достъпа на потребителите до изброените сайтове. С това си действие Русия се присъединява към дългия списък със страни, цензуриращи сайтове на национално ниво, сред които са Китай, Бразилия, Индонезия, Иран, Мароко, Пакистан, Тунис, Турция, Саудитска Арабия, Сирия, Тайланд и Обединените арабски емирства.

Решението на руския съд не изглежда да цели запазването на имиджа на страната пред нейните граждани, какъвто е случая с другите държави от списъка, а по-скоро е мотивирано от желанието за контрол върху ултранационалистките, ксенофобските и расистките настроения в страната.

При търсене по фразата „Россия для русских“ в YouTube се показват резултати, в които има доста притеснително съдържание и съдебните органи може би имат доста добри основания за решението си. От друга страна, решението може да бъде разглеждано и като отнемане на правото за свобода на словото. Тук възниква и въпросът: Къде стоят границите на свободата, отвъд които настъпва анархия, разруха и упадък?

източник

Гор Видал - Месия

2010-12-23T01:28:00.000-08:00

Понякога си мисля, че ще дойде ден, когато всички съвременни нации ще се кланят на някакъв американски бог, който ще е бил човек, живял на земята, и за когото ще бъде писано много в популярния печат; в църквите ще бъдат поставяни икони с неговия лик, носени не върху кърпа на света Вероника, а увековечени от фотографията. Да, предвиждам появата на някой фотографиран бог с очила.

Когато настъпи този ден, цивилизацията ще е достигнала своя връх и във Венеция ще плават гондоли с парни двигатели.

Братя Гонкур, "Дневник", ноември 1861

Деца без спомен

2010-12-08T05:26:00.000-08:00

Не преглъщай сълзите си тайно
не отвръщай глава от света
не затваряй очите щом явно можеш да преобърнеш съдба

Не изричайте думите тежки
"някой друг ще направи това"
Не говориме просто за вещи
става дума за наще деца!

Порови се в спомена детски,
в който мама те гали с ръка
замисли се дали е човешко
да израстнат без спомен деца

Не преглъщай мелодии много
но държи те все буден една
ще я чуваш отново отново,
ако има без спомен деца

Не преглъщай сълзите си тайно

не отвръщай глава от света

не затваряй очите си щом явно можеш да преобърнеш съдба!

Чуйте и песента ( Бони - Деца без спомен )

...

2010-11-17T10:34:00.000-08:00

Sting & Eric Clapton - Its Probably Me

Детство мое

2010-11-11T05:38:00.000-08:00

Истината - Петър Дънов

2010-07-05T10:39:00.001-07:00

Петър Дънов

2010-07-05T09:52:00.001-07:00

Всеки човек трябва да развие скритите сили, които са в него, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него. Във всеки човек Бог е вложил една основна дарба, която трябва да се развие. От тази дарба зависи неговото щастие.

Внимание - храните и хранителните добавки

2010-06-21T13:54:00.001-07:00

Stand by me...

2010-06-20T23:54:00.001-07:00

Свободата

2010-06-17T02:10:00.000-07:00

Свободата не е свобода от моята вътрешна ограниченост. Аз не мога да надмогна себе си. Времето променя всичко - сила, талант, красота, известност, слава, но Аз съм свободен как да отговоря на измененията. Азът е свободен от всички предопеделености на живота.

"Човекът е свободен да се издигне над обстоятелствата на своя живот."

В. Франкъл

Човек загубва своята свобода, когато разруши вътрешния си център. Много от стремежите - влагст, господство, могъщесво, слава, наслада - издават зависимост - човек е станал роб на това, на което се е подчинил.

Свободата е призив. Но личността невинаги иска да бъде свободна. Личността се радва на свободата, но и се страхува от нея.
Загубата на свободата достига своя предел, когато личността не осъзнава повече че не е свободна. Да бъдеш свободен, е едно от най-големите предизвикателства.

Волята за власт над другите не е израз за свободна воля, а воля за свобода.

Да възпитаме любов към книгата

2010-06-16T16:12:00.000-07:00

Малките деца лесно се идентифицират с героите от приказките. Те много обичат да слушат за мечето, дето не искало да седне на гърнето или за зайчето, изгубило се в магазина. Историята им се струва още по-смешна, ако героят е с име подобно на тяхното и мнозо прилича на тях самите. Затова не се страхувайте да измисляте. Ако не сте в състояние да съчините цяла приказка, използвайте някоя като канава и бродирайте свободно върху нея. Колкото приказката е по-персонализирана, толкова повече ще я хареса. Възползвайте се от този етап в развитието на детето, защото ще дойде време, когато всяка вечер ще иска да му четете или разказвате една и съща приказка, с едни и същи думи.

Ще улесните лягането, ако завършите приказката с подобни думи: “Приключението толкова изморило Мечо (Зайо, Вълчо и пр.), че той с удоволствие се мушнал в мекото си креватче.”

[още? -> от източника]

HELLO

2010-06-16T07:10:00.001-07:00

великите мисли...

2010-06-16T05:52:00.000-07:00

"Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; сти...х от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни..."

Не английският климат или някаква специална диета са направили Георг Фридерих Хендел толкова пълен : виновник за това е било оловото в виното му

2010-06-13T03:22:00.000-07:00

Не английският климат или някаква специална диета са направили Георг Фридерих Хендел толкова пълен : виновник за това е било оловото в виното му , което го е тровило през годините, докато не е нанесло такива щети на здравето му че той не е бил способен да дирижира, свири и дори вижда за да композира.

Дейвид Хънтър е музикален историк изучавал великият композитор, който представя своите последни проучвания в изложба в Лондон през тази седмица. Той е убеден, че отравяне с олово е мистериозният факт обясняващ здравословното състояние и нрав на Хендел.
Неговията лакомия е осмята в известната карикатурата от неговият тогавашен приятел Джоузеф Гупи - показваща Хендел като "Очарователият звяр"(the Charming Brute) , седящ върху буре с вино ,свирещ на орган окичен с храна. [още]

Lady GaGa - Paparazzi Acoustic Version ( Live)

2010-06-13T01:59:00.001-07:00

Lady Gaga Live at The Chapel Australia - Paparazzi Acoustic

2010-06-13T01:42:00.001-07:00

Как да изберем Добър зъболекар!

2010-05-02T05:28:00.001-07:00

Как да изберем? На кого да се доверим? Чувал съм много мнения от пациенти за добро лечение което в последствие се оказва не дотам добро! Как да получим добра дентална култура или достатъчно добра за да имаме реални изисквания и преценки за това което получаваме. Какво знаем за нашето дентално здраве.Искаме ли да получим най доброто?

2010-03-23T09:29:00.001-07:00

Добро утро !

2010-03-17T02:46:00.001-07:00

Проститутка, ама Майка ти ли е..? Жена ти ли е..? Сестра ти ли е…

2010-03-14T09:53:00.000-07:00

Катаджия спира пиян шофьор.
Катаджията (К): Ела тук да духнеш на апаратчето… Пиян си! Ще ти пиша акт.
Шофьорът (Ш): Ама моля ви се, господин полицай! Не ми пишете акт.
К: Добре. Ще ти задам една гатанка и ако ми отговориш-няма да ти пиша акт… В тъмното по магистралата – две светлини. Що е то?
Ш: Кола.
К: Кола, ама БМВ ли е..? Фолксваген ли е..? Има ли аптечка, няма ли?
Ш: …Моля ви се! Не ми пишете акт.
К: Добре. Ще задам друга гатанка и ако не отговориш – ще ти пиша акт… В тъмното по магистралата една светлина. Що е то?
Ш: Еми мотор.
К: Мотор, ама Сузуки ли е..? Кавазаки ли е..? Има ли каска, няма ли?
Ш: Добре. Пишете ми акта! Ама като сте такъв любител на гатанките нека и аз да ви задам една!
К: Ми добре. Задайте ми я!
Ш: В тъмното по магистралата червени лачени ботуши с прашка и суиен. Що е то?
К: Еми проститутка.
Ш: Проститутка, ама Майка ти ли е..? Жена ти ли е..? Сестра ти ли е…

Писмо 29.

2010-03-13T04:32:00.000-08:00

Скъпа моя приятелко,

   Казваш, че писмото ми посветено на любовта, ти е харесало, че ти е помогнало да си изясниш някои неща и че ти е трудно да осъзнаеш дали някой те обича, или само те желае, или се нуждае от теб...

   Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
   Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
   Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
   Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го изпуснеш заради това, което казва, че чувства?
   Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите 'много те обичам' е 'аз също чувствам, че много ме обичаш'.
   Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство.
   Всъщноар 'правя', 'показвам' и 'демонстрирам' са три съвсем различни неща.
   Преди да продължиш да четеш отдели няколко минути, за да си отговориш на следните въпроси:

   1. Какво означава 'показвам'? С каква цел ти показвам?

   2. Какво означава 'демонстрирам'? С каква цел ти демонстрирам?


  Сигурен съм, че си забелеязала следното:

   Когато 'показвам', правя така, че нещо да стане очевидно, за да можеш да го видиш.

   'Демонстрирането' от друга страна, е съвсем различно - това е действие, целящо да докаже нещо, така че ти да повярваш.

   Всичко това означава, че когато 'показвам', изхождам от мисълта, че ти не виждаш, а когато 'демонстирам' - от мисълта, че ти не вярваш.

(...)

Това мое убеждение е толкова силно, че когато се уловя в опит да показвам или да демонстрирам това, което съм или което чувствам, си давам сметка, че манипулирам, че не съм искрен със себе си, че влизам в условности и налагам условности. Накратко, когато показвам и демонстрирам, се чувствам смешен.

(...)

Антонио Поркия пие: "Ако аз съм аз, защото ти си ти, а ти си ти, защото аз съм аз, тогава нито аз съм аз, нито ти си ти. Но ако аз съм аз, защото аз съм аз, а ти си ти, защото ти си ти, тогава ти си ти и аз съм аз".

Хорхе Букай, " Писма до Клаудия"

Google през 2084 :D

2010-03-12T11:28:00.001-08:00

"Нокиа" патентова първия самозареждащ се телефон

2010-03-12T10:20:00.000-08:00

източник

Батерия на мобилния телефон, която свършва точно когато най-много ви трябва или още по-лошо - по средата на важен разговор, е едно от най-досадните неудобства.

"Нокиа" изглежда е намерила решение, защото лондонският "Таймс" съобщава, че е видял молба на компанията до патентното ведомство на САЩ със съответната разработка.

Става дума да използване чрез пиезоелектрически кристали на кинетичната енергия, която се създава, когато човек се движи. Същият принцип е познат на масовата публика от запалването на някои джобни запалки или на газовите котлони.

повече - от източника

из ученическите ми архиви (6)

2010-03-12T09:43:00.000-08:00

- Приятели -

Опитаха да ме направят тяхно подобие

Повечето от тях искаха да загладят острите ръбове на душата ми, за да спрат да ги пробождат.

Да ми помогнат да се избавя от пороците си, карайки ме да опороча единствения си принцип - да бъда себе си.

Предпочитаха да не ги дарявам със собственото си Аз, а да играя по сценарии, които да пишат те.

Мислеха, че душата ми е пластелин, от който могат да моделират клишета с мръсните си ръце.

Искаха да прекършат крилете ми, за да ме предпазят от болката на неуспешния полет.

Убеждаваха ме в безброй лъжи и искаха да ме превърнат в такава.

Съветваха ме да забравя миналото, но без него няма да знам коя съм.

Това бяхте вие, фалшиви мои приятели!
...

из ученическите ми архиви (5)

2010-03-12T05:31:00.001-08:00

-Сгрешена дума-

Изгоних те от живота си.
С времето ще си ставаме все по-далечни, ще позабравим един за друг.

Сега си като сгрешена дума, изтрита с гума. Няма те уж върху листа, но си личи, че си бил там. Бил си написан с такава сила, че за да те заличи гумата, е трябвало да търкам толкова, че има петно изтъняло, протрито...

"Сгрешеното" е заличено, но си личи, че го е имало. И сега ще е там, ще напомня за себе си, при всяко разлистване на листовете, старите бели листове на тетрадка, пропити с болката на моята душа.
Ще седи там докато не мине време и не се появи нужда от смяна на тетрадката с нова...

Тогава старата... ще я оставя на лавицата, да се посипе с прах и да изчезне...

из ученическите ми архиви (4)

2010-03-12T05:30:00.001-08:00

-Какво става тогава?-

Моментите, в които сълзите не са на място, моментите, в които болката е по-силна от тях и не ти позволява да заплачеш.
Когато ти трябва само да намериш себе си и да подредиш света си, за да накараш душата ти да левитира.
Когато понякога имаш нужда просто да мълчиш и да се вслушаш в тишината, в думите и, в шепота и за нежност и самота...
Когато седиш сам със себе си, в компания на горяща свещ и мелодия... и се опитваш да се събереш в кожата си.
Цялата Вселена мълчи, сякаш усетила, че сам единствен Ти трябва да намериш отговора, който дириш.
Всичко е тихо, а точно тогава ти имаш нужда да чуеш нечий глас и да усетиш, че не си сам. Да изплува спомен, който да иска да те удави.
Да успееш да преглътнеш горчива глътка, но да се задавиш.
Да плачеш, но от радост.
Да ти се диша, а да не намираш кислород.
Да искаш да крещиш, а глас да липсва.
Да виждаш смисъла само в новото, чисто начало, на нов живот, в топлината на детските очи и мекотата на техните ръчички.
Да се чувстваш силен, от тяхната безпомощност.

Какво става тогава?

из ученическите ми архиви (3)

2010-03-12T05:27:00.001-08:00

-После-

После ще съм друга!
Несмирена, осквернена, зла
убидена и победена
от коварността на любовта.

После ще съм сляпа и за тебе,
убиецо, на всичката невинност в мен.
И мразена, сломена, примирена
на болката на самотата в плен.

После... но сега съм още тази, дето те бленува
подигравяй се, тъпчи я ден след ден!
Тя още те обича, но защо ли?
Навярно, че усмивката и заличаваш всеки ден.

После... но сега съм друга
Пий от мене капката останала една
пий я и дави ме в нея-
едната ми сълза,
спасила се от безчувствеността.

Тогава бях такава-млада, мила
а после - давеща се във тъга.
Намразих те, но вече нямам сила...
в сърцето си любов да приютя.

из ученическите ми архиви (2)

2010-03-12T05:26:00.001-08:00

-Любовта с вкус на кафе-

Опитвам се да обясня на хората какво чувствам, но как да го направя след като Любовта е карала всеки от нас да изпитва различни чувства. При някой от нас тя е предивиквала оптимизъм, вяра в доброто у другите, стигаща до детска наивност, ревност; други е наранявала жестоко - карала ги е да мечтаят, а след това е разбивала вечтите им, както вълнломът прави с вълните, превръщайки ги в бяла морска пяна – мехурчета изпълнени с въздух, които след като се пукнат не остава нищо от тях освен спомена за красотата им.
Е, за мен Любовта е с вкус на кафе!!! В самото начало, когато отпиваме от вълшебната напитка, се зареждаме с енергия за предстоящия ден, ободряваме се и се разсъняваме, отърсвайки се от кошмарите сънувани през ноща. Нима и с Любовта не е така??? Не забравяме ли проблемите от сивото ежедневие, не си ли даваме едно ново начало, вярвайки, че този път всичко ще е прекрасно, така, както си го представяме и красивото няма да свърши.
Казват, че в кафето се съдържа вещество, което действа като наркотик за мозъка ни и ние се пристрастяваме към него. И така липсата му ни кара да се чувстваме нервни и сякаш нещо ни липсва и не е на ред. А какво изпитваме, когато сме истински влюбени и не видим любимия през деня, не го целунем, не си кажем хиляди мили думи? Чувстваме се неестествено, сякаш има една дупка в ежедневието ни. Това е така, защото влюбвайки се, ние сме се пристрастили към този човек и го искаме за себе си и го желаем единствено за нас.
Мислейки за любимия, ние изпитваме същата наслада, както когато усетим аромата на кафето. Изпълваме се с приятно топло чувство, каращо ни да отпиваме глътка по глътка и да искаме още и още докато не изпием толкова ,че тялото ни да се разтрепери така, както при първата ни целувка с любимия.
И все пак, колкото и захар да слагаме в него, колкото и хубави и сладки моменти да имаме, горчивият вкус винаги остава, за да ни напомня, че не всичко е перфектно, вкус, който понякога и да не ни харесва, е именно това, което кара кафето да има уникален вкус. Защото, именно, горчивите мигове в любовта ни карат да оценяваме красотата и щастието и да им се радваме сякаш е за първи и последен път. А добавките са тези, които могат да унищожат уникалността му характерните му вкусови качества. Това как, какво и колко ще вложим в любовта зависи от нас – дали ще е влияем от чужди съвети и мнения, които често имат отрицателно влияние, зависи само от нас Но все пак, не трябва да забравяме, че всичко, което се прави под влияние на това, което диктува сърцето, е правилно и ние трябва да му се доверяваме, защото най – лошото нещо, с което може да навредим на самите себе си, е да таим онова, което изпитваме дълбоко в себе си.
Ние не трябва да забравяме, че най–вкусно е кафето направено от самите нас, защото ние самите познаваме това, което харесваме. И че ако животът е едно кафе, то най–важното е как ще го изпием - дали така, както на нас ни се иска или, подражавайки на разни модели, защото всеки от нас е уникаен по начина, по който обича.

из ученическите ми архиви (1)

2010-03-12T05:21:00.000-08:00

И когато човек се разрови из личните архиви излизат ей такива ученически творения:

- Обувките и любовта -

Да речем, че си купуваш обувки. Нови, лъскави, страхотни... впечатлена си от външния им вид и затова ги взимаш... пробваш ги за минута и уж са удобни... Минава време, вървиш дни наред с тях и по някое време усещаш, че се образува мазол, неочаквано... нали уж в магазина бяха тооооолкова удобни... Слагаш лепенка, обаче нямаш други и въпреки, че те наболява малко, все пак си ги носиш.... След време мазолът минава, мястото там загрубява и престава да те боли... след още време и обувките се късат. 
Следващ нов чифт обувки... Нови мазоли, на нови места... 

Е, с любовта не е ли нещо такова? Осъзнаваш, че я има, когато започне да те боли, когато видиш, че не всичко е само хубаво, че трябва да изтраеш малко лошо, за да продължиш да се радваш на обувките... После се появява нова любов, която засяга нова, друга различна част от чувствата, защото онези, върху които е бил мазола, са се калили... 

И кой е казал, че Любовта трябва винаги да ти е удобна? Има различни обувки, подходящи за различни пътища... Сам си правиш избора да поемеш риска да идеш на планина с токчета, само защото наистина искаш да си с определените обувки... сам си носиш и последствията, и емоциите.

как техниката завладя нашите сърца...

2010-03-12T03:40:00.000-08:00

 X: http://laptop.bg/#/laptop/SONY/VAIO-F/SONY_VAIO_F__VPCF11M1E_H_CEM
 X: ето това е лаптопа
 X: ако имах парите бих си го взел на момента
 Y: (chuckle)
 X: ще си сваля снимки
 X: и ще лъскам на него
 Y: xaxaxaxxa
 Y: ще нараниш текущия ти лаптоп
 Y: ако в него има снимки на любовника ти
 Y: :D
 X: :D
 X: ем :S
 Y: bad boy
 X: просто не е във форма
 Y: :D
 X: започваме да гледаме филм
 X: заспива на масата
 X: :D
 Y: xaxaxaxa
 Y: може би трябва да идете в контрол панела
 Y: и да си поговрите :D

опитвам се да ти го подаря - цялото небе

2010-03-11T06:49:00.000-08:00

Spring in Paris

2010-03-10T02:34:00.001-08:00

Ти си ти и аз съм аз;

2010-02-26T16:26:00.000-08:00

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз;
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.

Фриц Пърлс

СТРАХОТНО СТРАХОТНО СТРАХОТНО! СИЯЯ

2010-02-19T11:37:00.000-08:00

„Финият прах минава през мембраната на раковата клетка и я облепва отвътре, запушва кръвоносната й система, която я храни, и така тя умира. Раковите клетки са лакоми. За разлика от здравите клетки те имат много по-добра организация за размножаване, затова и толкова бързо се развива ракът. В момента ракът се лекува с химиотерапия и облъчване. И с двете се въздейства върху целия организъм, както върху раковите, така и върху здравите клетки. Ето защо си поставихме въпроса – възможно ли е нанодиамантът да помогне да се намали количеството на химиопрепаратите и да се сведе до нула въздействието им върху здравите клетки? Мисля, че точно тук успяхме, и то благодарение най-вече на изследванията на международния колектив, който включва учени от Дейтънския университет в САЩ, руските ни колеги, както и българския екип, който ръководя. Първо, могат да се намалят количествата на химиопрепаратите от 12 до 18 пъти. Повърхността на нанодиаманта поема химиопрепарата и го закарва точно в болната, раковата клетка или в тумора, който се разраства, без да закача здравите клетки. Това дава възможност за непрекъснато въздействие с много малки количества до пълното излекуване на болния. Вече смея да кажа, че тук мечтаем и се борим да постигнем пълно излекуване на болния.”

Очакванията на проф. Ставрев са до една година екипът от международни учени да подари на човечеството ново, съвременно лекарство, което ще бъде по-ефективно от съществуващите в момента. Нанодиамантът може да се прилага и при отстраняването на тумори, като отново отпада необходимостта от мощна химиотерапевтична атака или облъчване на болния. По този проект проф. Ставрев работи със своя колежка от САЩ, която е разработила биополимера „Парилен”. Какви други възможности има за приложение на нанодиамантите в медицината?

повече -> от източника!

Писмо 19.

2010-02-17T10:16:00.000-08:00

Клаудия,

От колко време не съм ти писал!
Нямах желание...
Отказвам да ти пиша, когато нямам желание!
Почти винаги мога да избирам между количество и качество. Мисля, че количеството е свързано с усилието.
Когато опитвам
   когато се старая,
   когато се насилвам,
   когато се задължавам,
   когато си налагам... Тогава ти давам повече, може би много повече, но не ти давам най-доброто.
Най-доброто от мен,
  най-прекрасното от мен,
   най-съзидателното от мен...
   Него искам да ти дам,
   защото се ражда без усилие.

   Защото качеството е свързано с желанието.
В резултат на някакво недоразумение във възпитанието ни сме повярвали, че количеството ще се превърне в качество.
Понякога, когато ни обземе неудовлетворение, изискваме повече, докато истината е, че искаме по-доброто. Не осъзнаваме, че колкото и да искаме, другият не може да ни даде нещо по-добро. Може само да ни даде нещо повече.
   Когато съм в едно от глупавите си настроения, изисквам да ми обръщаш повече внимание, да се занимаваш повече с мен, да ми даваш повече, да ми отделяш повече време, да ме обичаш повече... Да ме обичаш повече! Сякаш това-да ме обичаш повече - зависи от теб!
   С две думи - когато съм в глупаво настроение, изисквам.
Има два начина да изискваме: единият е открит и най-малкото, притежава предимството на отговорността. Другият е неявен и подмолен.
   Нито единият, нито другият имат нещо общо с искането.
Когато искам, аз изразявам ясно желанието си и ти позволявам да отговориш с 'да' или 'не', с искането си ти давам възможност за избор.
   За разлика от него, изискването не приема 'не' за отговор. Ти трябва да направиш това, което искам, или това, което ти се полага да направиш.
Вътре в мен вече съм решил, че трябва да се съгласиш.

   Най-жестокият, най-враждебният начин да изисквам е, когато дори не ти казвам какво искам. В този случай очакването ми е да положиш титанично усилие заради мен.
Най-напред трябва да отгатнеш какво очаквам, а след това, разбира се, да ми го дадеш. Изискването ми е прикрито - само ти загатвам очакването си, но то се стоварва върху теб с цялата си тежест.
Ако отгатнеш, аз великодушно ще приема това, което ти сама си решил да ми дадеш. Ако ли пък не познаеш, на драго сърце се сдобивам с готов упрек и вечния повод да ти натяквам: "Можеше да се досетиш".
   Да се научим да искаме е едно от големите предизвикателства в процеса на превръщането ни в личности.
Не всеки умее да иска. Познавам хора, които никога не са искали нищо, или по-точно които никога не са могли да поискат нещо. Те вярват, че когато искаме, се оставяме на милостта на другия. Страхуват се от собствените си слабости и изпадат в ужас при мисълта, че могат да се окажат в положение на зависимост.
Много от тях се гордеят с това, че не искат нищо от никого. Но ако се поровиш малко в личната им история, в обичайното им поведение, в отношенията им с най-близките, непремнно ще откриеш скрити искания, а под тях - още повече искания.

Най-доброто от мен, което мога да ти дам,
е това, което искам да ти дам.
Най-доброто от теб, което можеш да ми дадеш,
е това, което искаш да ми дадеш.
Не искам нещо повече.
Искам най-доброто.

'Писма до Клаудия'
Хорхе Букай

Хорхе Букай - "Писма до Клаудия"

2010-02-17T09:59:00.000-08:00

Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях - от цялото си сърце.

Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се ражда чувството.

Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи когато силата на чувството се превърне в дълбочина...

Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.

И най-накрая бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.

" На Запад" ... Стаси

2010-02-16T07:42:00.000-08:00

Безлично, като в детска игра опростено, сляпо следване на правила. еднаквите за всички условия създават еднакви хора. Избиват липсата си на хаос в безпаметно напиване. Помислено е за всичко, затова никой не си прави труда да мисли. Тъй като се чисти постоянно, всеки цапа. И пак е чисто, че чак стерилно. А настилката на детските площадки е от гума....

когато ти си сам и мене ме боли...

2010-02-08T13:28:00.001-08:00

Схема "Аз мога"

2010-02-01T23:32:00.001-08:00

Схема „Аз мога” по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОП РЧР) покрива 100% от финансирането на обучение за лица, заети по трудово правоотношение на пълен работен ден. Заетите лица* на трудов договор могат да получат ваучери за обучение и да се включат в курсове за придобиване на професионална квалификация и/или ключова компетентност. Ваучерите са поименни ценни книги с фиксирана номинална стойност в лева, даваща право на притежателя й да се включи в избрано обучение.

Възползвайте се от тази възможност и посетете първокласен курс организиран от световния лидер Adecco и JobTiger. Дайте тласък на Вашата кариера и професионално развитие. Ползите ще бъдат:

Нови знания и умения за по-лесно и по-бързо справяне с работни задачи

Престижно обучение и световно признат сертификат

Възможност за кариера и по-добро заплащане

Adecco, JobTiger и наличното финансирането по схема „Аз мога” Ви дават шанс да организирате подходящи обучения за различни групи служители. Между най-популярните теми са:

Обучения по ключова компетентност

„Общуване на роден език”, 16 уч. часа

Курс: Умения за работа с клиенти

Обучения по ключова компетентност

„Дигитална компетентност”, 45 уч. часа

Курс: Умения за работа с текстообработващи програми, електронни таблици, интернет, електронна поща, създаване на презентации

Обучения по ключова компетентност

„Умение за учене”, 30 уч. часа

Курс: Стратегия за успешно справяне с промените и стреса в живота ни. Управление на времето.

Курс: Кариерно и личностно развитие през целия живот

Курс: Умения за работа в екип и успешна комуникация с колеги

Обучения по ключова компетентност

„Обществени и граждански компетентности”, 30 уч. часа

Курс: Управление на промените. Мотивация за активна гражданска и професионална позиция.

Курс: Управление на конфликта

Курс: Управление на конфликта в професионална среда

Обучения по ключова компетентност

„Инициативност и предприемачество”, 30 уч. часа

Курс: Теория на предприемачеството и управление на малък бизнес

Едно лице има право да получи само един ваучер и да посети само един курс.

Как да си гарантирате участие?

Тъй като свободните места са ограничени, от ключово значение за участие е бързата Ви реакция и подаване на своевременна заявка. Желаещите да участват трябва да подадат в Бюро по труда (обслужващо територията по местоживеене):

1. Заявление по образец (може да изтеглите от тук)

2. Копие на лична карта

3. Копие на диплом от последното завършено образование (и удостоверение/свидетелство за преминат курс за придобиване на професионална квалификация от ЦПО – ако има такъв)

4. При наличието на временна адресна регистрация, ако се кандидатства в Бюро по труда обслужващо територията на местоживеене по временна адресна регистрация, се подава и копие на временната адресна регистрация

Как да заявите Вашето обучение?

Стъпка 1: Изберете обучение от списъка на курсове организирани от JobTiger

Стъпка 2: Подайте заявление в „Бюро по труда”

Стъпка 3: Препоръчайте тази възможността на приятели и спечелете награди

Стъпка 4: Свържете се с нас и изберете начална дата на избрания от Вас курс

Споделете с Вашите близки и спечелете допълнителни награди. За всеки препоръчан от Вас участник ще получите:

Безплатно търсене на работа

Безплатна кариерна консултация

Безплатен тест за работна пригодност в избрана от Вас област

Допълнително безплатно обучение

Допълнителна информация може да получите на тел. (02) 489 83 07 или на електронен адрес training.bulgaria@adecco.com

Възползвайте се от тази възможност. Ще получите престижно обучение на световно ниво. Безплатно. Само сега.

Adecco е глобален лидер в предоставяне на услуги в областта на човешките ресурси. Adecco свързва повече от 534 000 служители в повече от 6 600 офиса в над 70 държави и територии по света.

* - Лица, заети на служебно, трудово или приравнено на него правоотношение в държавната администрация, администрацията на органите за местно самоуправление, съдебната система, системите на народната просвета, Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната не са допустими като целева група по настоящата операция.

Bissera Stoyanova - Training Cordinator

Adecco Bulgaria

Telephone: +359 2 489 83 07

Bissera.Stoyanova@adecco.com

adeccobulgaria.com

Миро и Дориан Грей

2010-01-31T14:43:00.000-08:00

Оскар Уайлд е известен със сентенциите си, а начинът, по който един човек тълкува думите на друг, са показател за самия него. Вижте как Миро нарисува и разбра думите на великия англичанин Уайлд... в друго време, в друг свят!

”Може да простим на някого, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него.”
Ще ви отговоря с друг цитат на Оскар Уайлд: ”Днес написах поема, реших да я редактирам. Махнах една запетайка. Половин час по-късно я върнах обратно!”. Той е противоречив, има хора, които говорят, за да говорят, изказват интересни неща, защото искат да са интересни. Оскар Уайлд е бил от този тип хора – те живеят, оглеждайки се в собствените си думи.

”Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба. Изкуството е напълно безсмислено.”
Така е. Изкуството съществува там, където са задоволени първичните инстинкти, където няма нищета. Мога да направя един паралел с първите години на преход в България, когато процъфтя най-грозната проява на първобитност и изкристализира под формата на ”чалга”. Попфолкът сега е изключително култивиран вариант на онова, което беше. Иначе, изкуството наистина е безполезно, с едно изключение – то е много полезно за този, който го създава, защото той влага в него самия себе си. Бих сравнил творчеството с песъчинката в мидата. Влиза песъчинка, стои в душата на твореца и най-накрая излиза перла.
”Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.”
Физичните закони опровергават Оскар Уайлд. Всяко действие в природата си има противодействие.

”Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност.”
Мойсей видя горещия храст и оттам се чу: ”Мойсей?”. Той каза: ”Да, Господи?”. Мойсей попита: ”Кой си ти?” и Господ му отговори: ”Аз съм, който Съм!”. Самоизява!

”Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от Бога, който всъщност е тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят.”
За съжаление, склонен съм да се съглася. Страхът от обществото е основателен страх. Обществото създава закони и те трябва да бъдат спазвани. Ако кажа, че не изпитвам страх от него, ще излъжа. Ако кажа, че се страхувам – също! Избрал съм среден вариант, при който правя всичко, което искам, стига то да не наранява околните, и не давам на никого да изкаже твърдо мнение относно моя личен живот. Не, защото се притеснявам, а защото това е моят, личният ми живот! Моето местенце!

”Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним.”
Не съм съгласен. На Оскар Уайлд ще противопостява Жоро Кушвалиев, който казва: ”Как стана така, че всички животински неща днес наричаме човещина?!”.

”Опитът няма никаква стойност. Това е само названието, което хората дават на своите грешки.”
Опитът има стойност, но това наистина са хорските грешки. Истината е, че имаме само 80–100 години на тази земя и няма защо да се ядосваме кой знае колко много. Правиш грешка, ставаш, изтупваш си краката и продължаваш напред. Това е!

“В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.”
Ужасява ме американският начин на живот, където хората слугуват на вещите. Най-хубавите неща са духовните.

”Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб, и то е да не говорят за теб.”
Оскар Уайлд е бил бизнес. Работата му е била да бъде себе си. Бил е изключително остроумен, но истината не е в неговите афоризми, а в приказките му. Там е изливал душата си. Това е празнодумство на човек, който само е ходил от коктейл на коктейл.

”Единствената разлика между прищявката и вечната любов е, че прищявката продължава по-дълго, защото жените казват ”Завинаги”.
Песента ми с Анелия се казва ”Завинаги”! Тази думичка не ме плаши, защото нямам страх от обвързване. Отговорностите, разбира се, ако може, да са по-малко. И да не включват изхвърлянето на боклука. Това на шега. Няма нищо по-хубаво от това да кажеш на някого ”завинаги”, защото това ”завинаги” може да бъде наистина.

”Мъжете се женят от скука, а жените от любопитство. И едните, и другите накрая остават разочаровани.”
Най-разочарован накрая, мисля, че е останал самият Уайлд. Преди да завърши живота си, той е бил в затвора за хомосексуализъм. Това са огорчените думи на човек, който не е успял да създаде истинска връзка и не е бил одобрен от обществото. Аз познавам много щастливи семейства. Вярвам в това, че семейството е основната единица на обществото.

”Кой е беден, ако е обичан?”
Нищетата убива всичко, включително и любовта.

”Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.”
Напротив. Човек си плаща понякога по два пъти. Ще ви дам пример с наркотиците – плащате си и, за да си ги купите, плащате със здравето си, плащате и с това, че след това трябва да живеете със спомена.

”Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.”
Някои не са съвсем в калта. Има хора, които си пазят дрехите чисти. Аз непрекъснато гледам към звездите.

”Да обичаш значи да надминеш себе си.”
Да обичаш значи да си по-добра версия на самия себе си.

цялото интервю: тук

светът е мой :P

2010-01-31T13:01:00.001-08:00

:D

2010-01-30T08:35:00.001-08:00

Началото на "Писма до Клаудия" започва!!! Старт!

2010-01-28T09:59:00.001-08:00

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.

Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,

нито пък ти - за да сбъднеш моите.

Ти си ти и аз съм аз;

и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.

А ако се разминем, нищо не може да се направи.

Фриц Пърлс

жажда

2010-01-27T04:52:00.001-08:00

Жаден си да знаеш,

жаден си да растеш,

жаден да осмислиш всичко

и да полетиш…

И днес може би

аз съм гърда,

от която пиеш мляко

и засищаш глада…

Чудесно е, че днес

аз съм тази гърда.

Но не забравяй:

утолява жаждата ти не тя…

А млякото!

Хорхе Букай

себеотричане

2010-01-27T03:54:00.000-08:00

Бях там от първия миг,
в адреналина,
който кръжеше във вените на родителите ти,
когато се любеха и те зачеваха,
а после във флуида,
с който майка ти бомбардираше малкото
ти сърчице,
когато беше едно паразитче.

Стигнах до теб още преди до проговориш,
преди дори да започнеш да разбираш
какво ти казват другите.
Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
да правиш първите крачки
пред веселите,насмешливи погледи на всички.
Когато беше беззащитен,в опасност,
когато беше уязвим и имаше нужда.

Появих се в живота ти,
ръка за ръка с вълшебната мисъл,
редом….
със суеверията и клетвите,
с фетишите и амулетите…
с добрите обноски,навиците и традициите….
с твоите учители,братя и приятели…

Преди още да знаеш,че ме има,
разделих душата ти за света на светлината и
за този на мрака.
Единият-на доброто,а другият-на това,
което не е добро.

Донесох ти чувството за срам,
посочих ти всички твои недъзи,
грозното,
глупавото,
неприятното.
И когато ти прошепнах за пръв път,
че нещо в теб не е наред,
ти закачих етикета на „различен”.

Има ме още преди съвестта,
преди вината
и морала,
от дълбините на времето,
откак Адам се засрами от тялото си,
като видя,че е голо….
и се покри!

Аз съм нечаканият,
нежеланият гост,
но съм и този,
който идва пръв и си тръгва последен.
С времето набрах сили,
слушайки съветите на близките ти
как се успява в живота.

Следвах догмите на твоята вяра,
които ти казват какво трябва и
не трябва да правиш,
за да те приемат в лоното Божие.
Изстрадах жестокия присмех
на другарите ти в училище,
които се подиграваха с теб в трудни моменти.
Понасях униженията от шефовете ти.
Гледах грозния ти образ в огледалото
и после го сравнявах с лицата на „известните”,
онези по телевизията.

И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел…
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.

Цели поколения мъже и жени
ме подкрепят.
Не можеш да избягаш от мен.

Болката,която ти причинявам,е нетърпима
и за да я понесеш,
трябва да ме предадеш на децата си,
а те-на своите,
во веки веков.

За да помогна на теб и на потомството ти,
ще сложа маската на перфекционизма,
на високите идеали,
на самокритиката,
на патриотизма,
на морала,
на добрите обноски
и самоконтрола.

Болката,която ти причинявам,
е толкова силна,
че ще искаш да се отречеш от мен
и затова
ще се мъчиш да ме скриеш
зад измислени образи,
зад дрогата,
зад борбата за пари,
зад неврозите ти,
зад обърканата ти сексуалност.
Но каквото и да правиш,
където и да идеш,
аз ще съм с теб,
винаги с теб.
Защото пътувам с теб
и денем,и нощем,
без отдих,
без граници.

Аз съм причина за всяка зависимост
и за чувство за собственост,
за усилията
и за липсата на морал,
за страха,
за насилието,
за престъпленията
и за лудостта.

Научих те да се страхуваш да не бъдеш
отхвърлен
и обрекох живота ти на този страх.
От мен зависи да продължиш да бъдеш
този търсен,желан,
харесван,учтив и приятен човек,
който си днес за другите.
От мен зависи ,
защото аз съм сандъкът,в който скри
най-отвратителните,
смехотворни и
нежелани за теб неща.

Благодарение на мен
свикна да се примиряваш
с всичко,което животът ти поднася,
защото в крайна сметка
всичко,което преживяваш,е повече
от онова,което смяташ,че заслужаваш.

Досети се,нали?

Аз съм чувството ,което те кара да се
отричаш от себе си.

АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
Спомни си нашата история…
Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:
АЗ СЪМ!
Когато,засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл:
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…


------
разликата в това да искаш да се промениш, да виждаш грозното в себе си, да го приемаш, да го приемаш и да искаш да го промениш, да се отричаш...
къде е разликата?
:)

небе

2010-01-26T11:01:00.000-08:00

изпълващ

вдъхновяващ

шамаросващ

[download] 

lies lies lies

2010-01-26T02:58:00.001-08:00

жената на слепеца

2010-01-26T02:56:00.000-08:00

- Защото на първо място трябва да се пребориш със страха.
- Кой страх?
- Страхът от истината. Някой ден ще ти разкажа приказката за магазинчето на истината.
- А защо не днес?
- Защото днес е ден за друга приказка...

В едно село живеел мъж с рядка болест на очите.
През последните трийсет години от живота си той бил сляп.
Веднъж в селото дошъл прочут лекар, при когото отишъл за съвет.
Лекарят го уверил, че ако оперира мъжа, може да се му върне зрението.

Но жената на слепеца( която се чувствала стара и грозна) не се съгласила...

"Нека ти разкажа", Хорхе Букай

design

2010-01-26T01:48:00.000-08:00

още визитки

Цитати от "Нека ти разкажа"

2010-01-25T08:49:00.000-08:00

свободният човек, който познава себе си,

е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво,

когато дава и когато получава. 

ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш.

те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със себе си. 

нищо свястно не може да се постигне с усилие. 

бях прекарал голяма част от живота си,

търсейки някой друг да ми каже какво е добро и какво лошо.

търсех да видя себе си в погледа на другите.

търсех вън да от себе си това, което всъщност винаги е било в мен.

под собствената ми кухня. 

съкровището е в мен самия, че винаги е било тук 

и че не мога да го изгубя. 

когато придобием нещо и станем зависими от това нещо, 

кой кого притежава? 

живеенето, а не правенето на планове.

това да бъдеш, а не да притежаваш.

на настоящето, а не на миналото, и на бъдещето. 

крилете са, за да летиш,

за да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле,

за да полетиш трябва си готов да рискуваш. 

колко пъти аз и други като мен не смеем да направим нещо,

защото смятаме, че няма смисъл да опитваме 

и че нищо не може да се промени. 

не зависи от другите.

когато осъзнаеш зависимостта си от чуждото мнение,

живееш треперейки да не би да бъдеш отхърлен от другите,

от които си се научил да се страхуваш. 

Хорхе Букай - Приказка за слона

2010-01-25T08:18:00.001-08:00

-Не мога–казах му. -Не мога!

-Сигурен ли си?- попита ме той.

-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога.

Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:

-Нека ти разкажа…..

И без да чака отговор, започна да разказава:

„Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дъряо от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква закадка.Какво го спира тогава? Защо не бяга?

Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.Тогава зададох съвсем ясно въпроса :-“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само, когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:-„Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.”Затворих очи и си представиш беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.

Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал за винаги.Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….”

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.

Така ставаме като слона и си набиваме в главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”

Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:

-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.

Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….Цялата си душа!

Хорхе Букай - Искам

2010-01-25T08:08:00.000-08:00

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.

Искам мнението ти, не съвет.

Искам да ми вярваш, без да изискваш.

Искам помощта ти, но не и да решаваш 

вместо мен.

Искам грижите ти, но не и да ме 

обезличаваш.

Искам да ме гледаш, без да проектираш

твоите неща у мен.

Искам прегръдката ти да не ме задушава.

Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.

Искам да ме подкрепяш, без да се

нагърбваш с мен.

Искам да ме защитаваш без лъжи.

Искам да си близо, без да ме завземаш.

Искам да познаваш моите черти, които

най-силно те отвращават.

Искам да ги приемеш, без да се опитваш

да ги промениш.

Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ

на мен…

Безусловно.

    Хорхе Букаи

"Спрете да дарявате пари за институциите за деца. Това ни купува правото да забравяме."

2010-01-25T06:02:00.000-08:00

TEDxBG 2010: Iva Boneva from TEDxBG on Vimeo.

Защото качеството има значение

2010-01-17T05:40:00.000-08:00

dentalartbg.com

приемам критики, забележки, съвети... :)

Оскар Уайлд-предисловие на "Портретът на Дориан Грей"

2009-12-17T11:17:00.000-08:00

Творец е онзи, който създава прекрасни неща.

Целта на изкуството е да разкрие себе си и да скрие твореца.

Критик е онзи, който може да предаде в друга форма или с нови средства своето впечатление от прекрасното.

Онези, които в прекрасното откриват грозотата, са покварени, без обаче а са обаятелни. Това е непростим недостатък.

Онези, които откриват прекрасен смисъл в прекрасните неща, са образовани. За тях все още има надежда.
Не съществува такова нещо като нравствена или безнравствена книга. Книгите са добре или зле написани. Това е.

Неприязънта на деветнайсети век към реализма наподобява яростта на Калибан, съзрял в огледалото собствения си образ.

....

дзън дзън

2009-12-12T13:04:00.000-08:00

"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен. Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго. ....всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество. И затова недей да питаш за кого бие камбаната - камбаната бие за теб!"

Success

2009-12-12T05:53:00.001-08:00

Rajesh’s Winning Question to Donald J. Trump . . .

“When you are at the peak of success, how do you manage not to fall from there? What do you enjoy most, success or the journey to success?”

And the answer from Donald J. Trump . . .

“The two most important things to consider are focus and momentum. If you lose either one of them, it's hard to stay at the peak of your form. Safeguard them both and your chances for continued success are much greater.

“I am fortunate in that I enjoy the process as well as the finished result. I enjoy the daily work involved and so I find the journey interesting--but success is the goal. Winning is important to me, in a way it's like sports--playing the game is great but winning is even better.”

Chanel

2009-12-09T05:38:00.001-08:00

In order to be irreplaceable one must be always different.

Галерии-код

2009-12-09T04:59:00.000-08:00

Генератор на код за галерии :)

http://highslide.com/editor/

urban... :)

2009-12-02T12:34:00.000-08:00

http://www.urbandictionary.com/

сладурско сайтче с готините обяснения :D

цитати

2009-11-22T03:23:00.000-08:00

Въпрос : Някой хора казват, че са чели ваши книги по три пъти и пак не ги разбират. Какво бихте им казали за това?
Фокнър : Да ги прочетат четвърти.

В теливизионно интервю през 1984 водещата Джоан Ривъс смело и подигравателно казва на актрисата Джоан Колинс: "Вие сте имали много любовници. Интересно кой е най-добрият?" "Вашият мъж"-начукала й го Колинс.

"лично негово мнение, макар той да не го оповестява на всеослушание, е, че словото се е развило от песента, а песента е възникнала от нуждата да се запълни със звук огромната и пуста човешка душа."

из "позор", дж. м. кутси

"всичко в живота са спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме."

тенеси уилямс

"За да се разплете донякъде кълбото - за опит поне - е нужно просто да се дръпне конкретен конец." (В. Т.)

Радослав Парушев, "Пътепис с предкласика"
"Копелета, тоя Бах е толкова як, че ако той е човек, то тогава аз не съм човек, а нещо много по-долно."

"Изпращам Ви два билета за първата постановка на новата ми пиеса, доведете и приятел... ако имате такъв"
Джордж Бърнард Шоу към Уинстън Чърчил

Отговор от Чърчил:
"Вероятно няма да мога да присъствам на първата, но ще дойда на втората... ако има такава."

css and IE...... lol!

2009-11-16T08:12:00.000-08:00

кулинарно творчество

2009-11-15T04:47:00.000-08:00

Препоръчвам:

- чай от портокал
- мляко
- мед
- малко кафява захар

чай:млко=1:1;
мед по вкус;
=> божествено

Night flight

2009-11-13T13:24:00.000-08:00

Language has created the word loneliness to express the pain of being alone, and the word solitude to express the glory of being alone.

Седем признака, че героите от "Мечо Пух" употребяват забранени вещества

2009-11-12T07:40:00.001-08:00

Дуендето с Татяна Лолова

2009-11-06T02:51:00.000-08:00

Преди време се бях пристрастила към Little Ashes и благодарение на него разбрах за съществуването на понятието duende.
Та сега просто няма начин да не изрекламирам и да не отида в театър 199 да гледам Duende + Татяна Лолова = очаквано добра комбинация :)

Отзивите са достатъчно красноречиви, за да ме убедеят, че изборът не е грешен:

„ТАТЯНА ЛОЛОВА доказва в своя спектакъл, че големите творци наистина знаят, че никакво истинско чувство не е възможно, ако няма дуенде. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, в който се постига едно истинско поетично откъсване от този свят”.
Светлана Панчева – в.”Дума”;

"Дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор – китарист ми каза: ”Дуендето не е в гърлото, то идва от петите. ”Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие. Тази “тайнствена сила, която всеки чувства, но никой мислител не е обяснил”, всъщност е духът на всичко земно...
Човек знае как да търси Бога било по грубите пътища на отшелника, било с изтънчеността на мистика. И дори когато ние трябва да възкликнем с гласа на Исайя: “Наистина ти си скрит, Господи”, всъщност Бог показва светлината на своя огън на тоя, който го търси. А когато търсим дуендето, няма карта, нито знания да ни помогнат. Всичко, което се знае за него, е, че то кара кръвта да пламва до болка, че то изчерпва, че то отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил, че скъсва с всички стилове...
Появяването на дуендето винаги предполага решителна промяна на всички форми. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, когато се постига едно истинско поетично откъсване от този свят..."
Ф. Г. Лорка

Моят татко, когато бях на....

2009-11-06T01:19:00.000-08:00

Моят татко, когато бях на....

4 години: Моят татко може всичко.

5 години: Моят татко знае страшно много.

6 години: Моят татко е по-умен от твоя

8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.

10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста различни.

12 години: Е, естествено, моят татко не р...азбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.

14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!

21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.

25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.

30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.

35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.

40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.

50 години:
Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко
жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.

С любовта шега не бива!

2009-11-06T00:06:00.000-08:00

Пердикан:
Сбогом, Камий! Върни се в манастира и когато слушаш отвратителните истории, които са те отровили,отговори това, което ще ти кажа: всички мъже са изменници, непостоянни, лъжци, бъбривци, лицемери, надменни и подли, чувствени и достойни за презрение; всички жени са коварни, лукави, тщеславни, любопитни и развратни: светът е бездънна помийна яма, където най-безобразни гадини пълзят и се мятат върху планини от кал, но на света има нещо свято и възвишено- това е връзката на две такива несъвършени,такива ужасни същества!В любовта често си мразен , често си нараняван, често си нещастен , но обичаш и когато застанеш на прага на гроба, можеш да се обърнеш, да погледнеш назад и да кажеш:"Аз често страдах, понякога съм лъгал, но съм обичал, живял съм аз,а не някакво изкуствено същество, създадено от моето високомерие и от моята скука!"

Мариус Куркински:

Сбогом, любов! Не се научихме, не успяхме, не можахме да я задържим. Не сме достойни, не разбрахме как. Но ние обичахме. Сами постигнахме любовта. Човекът откри любовта, после Бог дойде да я докаже. Преживяхме любов, но защо умряхме за нея? Защо сме мъртви в любовта, която никога не отпада. В тази пиеса Алфред дьо Мюсе е жесток към своите герои. Той им дава любов само за няколко секунди. Само няколко секунди Пердикан и Камий живеят като влюбени на земята. После трябва да се разделят - заради смъртта на Розет, но най-вече заради самите себе си. Любовта е невъзможна заради самите влюбени. Връзката с времето на Мюсе е, че и в нашия свят миналото вече го няма, а бъдещето все още не е дошло. Сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича. Да, за секунда успява и това е последната жива надежда. Не се шегувай с тази последна надежда за любов. Не се шегувай с това, за което си създаден.

Препоръчвам: гледайте постановката!

Превод: ЕРМА ГЕЧЕВА
Постановка:
МАРИУС КУРКИНСКИ
Сценография и костюми: НИКОЛА ТОРОМАНОВ
Музикално оформление: МАРИУС КУРКИНСКИ
Участват: ЮЛИАН ВЕРГОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, ЙОСИФ ШАМЛИ, АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА, РЕНИ ВРАНГОВА, АНА ПАПАДОПУЛУ, ЗАХАРИ БАХАРОВ, ВАЛЕРИ ЙОРДАНОВ

Мадлен Алгафари на гости в "Денят е прекрасен"

2009-11-05T23:56:00.001-08:00

Страхотна жена-жена мечта, жена дете... Човек, който умее да се цени и да се радва на живота....
Изпълваща с оптимизъм и надежди-това е тя-Мадлен Алгафари